Позорът на Берлин

Новото берлинско летище трябва да бъде прекръстено още веднъж - от "Вили Бранд" на един друг, още по-известен (според личната му представа за това) социалдемократ - Клаус Воверайт. Бившият кмет на германската столица ще се запомни с три ключови негови изречения: "Аз съм хомосексуален и това е добре"; "Берлин е беден, но секси" и "Ще довърша строителството на летището".

Ако първото заслужава респект, а второто поражда усмивки, то заради третото изречение би трябвало да си посипе главата с пепел. Ако наистина искаше да ощастливи с ново летище хората в района на Берлин-Бранденбург, той би трябвало да не се меси така и да остави тази работа на професионалистите. Тогава летището сигурно отдавна щеше да е завършено и пуснато в експлоатация, разходите не биха експлодирали така, а имиджът на Берлин нямаше да пострада толкова.  

За отдушниците и ескалаторите

Ако това летище, на което все още не е кацал нито един самолет, изобщо е нещо, то е позор - символ за провала на политиците, за увъртания и далавери, за прахосничество и изкупителни жертви. И би трябвало да влезе в историята като предупреждение: никога не оставяйте някой политик да се захваща с подобно нещо! Воверайт направи и Берлин, и Германия за смях. А ако над Воверайт му се надсмиват само в Берлин, на злополучното летище се смее междувременно целият свят.

Според първоначалните планове от 1995 година, летището трябваше да е открито преди 2 831 дни, т.е. на 30 октомври 2011 година. Последваха обаче шест поредни отлагания. За второто неосъществено тържествено откриване (на 24 май 2012) дори бяха поканени 40 000 официални гости, а лично аз познавам хора, които имаха билети за полети до въпросното летище за 3 юни 2012 година. Тогава трябваше първите самолети да започнат да кацат на новото съоръжение. Три седмици преди това обаче всичко беше отменено - и тържеството, и първите полети.

Списъкът с недостатъците на летището би отнел толкова хартия, колкото може да бъде добита от една средно голяма германска гора. Както и за експертизите, консултантските договори и оставките. А що се отнася до пропуските и дефектите - серията от недоразумения и главоболия започна с отдушниците; после дойдоха ескалаторите, оказали се по-къси от необходимото; дъждовната вода, пълнеща отворите на вентилационната система в зависимост от посоката на вятъра; грешните дюбели, които не отговарят на противопожарните предписания; непасващите една с друга тръби за подземните резервоари с гориво; стълбищата, оказали се с по няколко метра по-къси; липсата на система за обмен на данни с противопожарната служба; и, внимание: 1 000 дръвчета бяха неправилно засадени. 

А Вили Бранд?

Всичко това щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно. Не друг, а данъкоплатците сега плащат за безумията на политиците, които ще им излязат доста солено: от първоначално предвидените 1,7 милиарда евро, разходите междувременно се покачиха на 7,3 милиарда. Засега. И могат още да нараснат, тъй като летището още не е заработило. 

Ако допуснем, че новият терминал бъде завършен преди другите съоръжение на летището (мога да се обзаложа, че това няма да се случи и през следващата година), той незабавно би следвало да бъде обявен за паметник на културата - защото техническите му съоръжения ще бъдат вече остарели. Все пак - миналата година бе извършена подмяна на 750 монитора. Старите работили напразно в продължение на шест години и вече били амортизирани. Само за тях разходите са половин милион евро. Но кой ли ти се интересува от това? 

Впрочем, наследниците на Вили Бранд би трябвало да бъдат питани още веднъж дали са съгласни летището да носи неговото име. Изтъкнатият социалдемократ наистина не заслужава това.