Позорно, тъжно, жалко

Плесница за сирийците и нулева точка за Обединените нации: възмущението от ветото на Русия и Китай срещу актуалната резолюция за Сирия е безгранично. Негодуванието е повече от разбираемо, тъй като ветото дойде тъкмо в деня, в който бруталното насилие на режима Асад достигна нова връхна точка: в рамките на само няколко часа в град Хомс бяха убити стотици цивилни граждани, сред които и много деца.

Винаги заедно: Русия и Китай

Всъщност това вето беше всичко друго, но не и изненадващо. Докато на Мюнхенската конференция по сигурността се обсъждаха важни теми на отбранителната политика, първите дипломати на САЩ и Русия се отдадоха в кулоарите на срещата на същински словесен дуел. Хилари Клинтън използва първата си реч пред Мюнхенския форум за разчистване на сметки с жестоката политика на потисничество, която води режимът на Башар Асад. А руският външен министър Лавров се обяви категорично срещу всяко вмешателство във вътрешните работи на друга държава.

Асад не бил приятел на Русия, но, така аргументира Лавров, Сирия била суверенна, независима държава. На страната на Русия, което не е никаква изненада, застана Китай. Както е известно, в Китай човешките права нямат почти никаква стойност. В тази държава държат обаче изключително много на принципа за ненамеса.

Но какво да се прави оттук нататък? Русия блъфираше до последно. Москва иска да се осъди също и насилието от страна на бунтовниците и да се забрани каквато и да е интервенция в Сирия - за да не се повтори случилото се в Либия.

Един ден китайците ще съжаляват

Но международната общност не би трябвало да прави на Москва тази услуга. Първо: Русия отдавна вече не е онази световна сила, която беше навремето, и второ: международната общност не бива да забравя, че е длъжна да защитава цивилното население - независимо за коя държава става въпрос.

А Китай? За китайците ветото бе добра възможност да реагират с дипломатически афронт на обявената от САЩ нова ориентация на американската отбранителна политика. Под въпрос е дали тъкмо в случая със Сирия това бе една разумна реакция. Без суровините, идващи от страните в Близкия изток, Китай надали би могъл да продължи шеметното си икономическо развитие. Сирийският народ сигурно ще си спомни един ден за китайското вето. Най-късно тогава Пекин ще съжали за решението си да блокира резолюцията за Сирия.