putin krisenmanagement

"Августовското проклятие" не подмина Русия и тази година. След валутна криза, аварии в подводниците, терористични акции, войни и технически катастрофи през последните години, това лято страната бе сполетяна от невиждани пожари. Вярно е, че никой, включително президентът Медведев и премиерът Путин, не може да бъде винен за атмосферните условия и за чудовищните температури. Но сегашната "августовска криза" за пореден път разкри както дълбоко вкоренената некомпетентност на руската бюрокрация, така и общите недостатъци на политическата система в Русия.

Ако не друго, то поне засилено медийно присъствие...

Впрочем Медведев и Путин явно са се поучили от предишните катастрофи. От началото на кризата телевизията не спира да ги показва в действие; видяхме Путин дори като втори пилот на един противопожарен самолет. Руското ръководство не прави повече грешки като онази преди десет години с аварията на атомната подводница "Курск". Тогава току-що избраният президент Путин бе разкритикуван за това, че не намери за необходимо да прекъсне отпуската си.

Днес Путин и Медведев не допускат вече подобни фалове. Затова и не може да се очаква реномето им да пострада от сегашните пожари. Цената за това, че обичайните през лятото горски и торфови пожари прерастнаха в национална катастрофа, ще платят подчинени служители на регионално равнище. Върху тях ще бъде хвърлена вината за мърлявата превенция, липсата на съответна техника и лошата информационна политика. В тази светлина е интересен единствено въпросът дали този вихър ще засегне и московския кмет Лужков, който с голямо закъснение се реши да прекъсне отпуската си.

Но актуалната криза не се дължи само на индивидуални грешки и пропуски. Тя засяга ядрото на установената от Путин политическа система, така наречената "вертикала на властта": тази силно централизирана система не предоставя на местните функционери достатъчно поле за действие и финансови средства.

Нужна е всеобхватна политическа модернизация

Освен това губернаторите не се избират пряко от гражданите в съответния регион, а се назначават от Кремъл; което означава, че при всяка по-сериозна ситуация местните ръководители очакват инструкции от Москва.

Към това се добавят ширещата се неефективност и корупция, тъй като липсва обществен контрол върху администрацията. А за тази цел са необходими свободни медии и независимо правосъдие, цели, които могат да бъдат постигнати само чрез структурна и всеобхватна политическа модернизация на Русия. Тогава може би ще се сложи край и на "августовското проклятие".