Под натиск за високи резултати - децата на Южна Корея

Интервю на Еун-йон Ли от Свободния университет в Берлин за ДВ:

ДВ: Как работи южнокорейската образователна система и по какво тя се отличава например от германската?

Училището при нас е до 12-и клас, след което младежите могат да следват четири години за бакалавър. На онези, които искат да продължат образованието си, се предлагат и магистърски програми. Основната разлика е, че учениците още от ранна възраст се оценяват и евалюират. Конкуренцията играе голяма роля и училището трябва да подготви младежите така, че последната година да постигнат колкото се може по-добри оценки, за да могат след това да следват. Още от 6-7 клас те биват подготвяни за прием в университета. Образователната система в Южна Корея поставя на централно място резултатите, вкл. по хуманитарните предмети. Младежите, които изучават музика, например, още от ранна възраст се готвят да станат виртуози.

ДВ: Колко популярни са частните уроци?

Те са широко разпространени - основно в градовете и градските региони. Децата възприемат допълнителните уроци като нещо нормално, като допълнение към обучението в редовите училища. Проблем е обаче, когато някое дете не взема частни уроци, това го лишава от приятели в района, в който живее, с които да играе. Частното училище вече е и средище за поддържане на социални контакти. Това е сравнително нов феномен, наложил се през последните 20-25 години.

ДВ: Води ли се обществен дебат за системата на частните училища?

Дебат за смисъла на образователния натиск и негативните страни на образованието се води отдавна - още от 1980-те години, когато имаше опит да се премахне индивидуалното частно образование. Такъв дебат се води и сега - особено след като беше осъзнато, че частните училища са социален проблем - не на последно място и заради това, че прекалено голяма част от доходите на семействата отиват за частни уроци. Само че решение не е намерено. Факт е, че и без допълнителни частни уроци доста младежи постигат добри резулати и успяват да влязат в университета. Майките обаче искат децата им на всяка цена да получат колкото се може по-добро образование. И затова добрите идеи на образователната политика просто не работят. 

ДВ: Според някои, свръхнатискът върху южнокорейските младежи се отразява много зле на психиката им. Вярно ли е това?

Критиките в интернет понякога са преувеличени. Много деца се оплакват, но ако хвърлите поглед към училищните скамейки ще видите, че положението не е толкова отчайващо. Нещата просто се драматизират. 

ДВ: Как се отразява високият ръст на безработицата върху настроението на младите хора?

Безработицата поражда недоволство. Когато млади хора нямат професионални шансове или не могат да си намерят работа, те продължават да живеят при родителите си. Това естествено повишава стреса, защото родителите също ги поставят под натиск. Напрежението расте и това може да доведе до сблъсък на поколенията. Шансовете за професионална реализация на децата са основна тема в много семейства: Намерил ли си е синът добра работа?; Омъжена ли е дъщерята? В порталите в интернет дори се разпространяват съвети кои въпроси родителите в никакъв случай не бива да задават на децата си, ако искат да се запази мирът в семейството. И на първо място сред тези "забранени" въпроси са "какво работиш" и "колко получаваш". Впрочем, много млади хора предпочитат да не се женят, преди да са си осигурили добра работа.