Под знака на съмненията
19 септември 2009Една от рядко сочените причини за вероятната победа на Ангела Меркел на изборите е любопитството. Каквото и да мислят за канцлерката, германците все още не са съвсем наясно с нея. Първият й мандат беше свързан с много премиери - за пръв път жена на канцлерския пост, при това първата от Източна Германия, първата голяма коалиция от 40 години насам, първата най-голяма икономическа криза от 60 години насам. Финалът засега е неясен.
Колко добра наистина е Меркел?
Историята на Меркел засега е лишена от завършек и оценка. Интересът на германците към нея по-скоро нараства по тази причина. Даже онези, които не се числят към електората на Християндемократическия съюз, промениха отношението си - скептицизмът им бе изместен от политическо съпричастие. Какво може да постигне тази жена, какво може да даде на страната си? Миналата седмица обаче, в деня на предизборния телевизионен дуел с Щайнмайер, стана ясно колко бързо може да се изчерпи потенциала в мисията на Меркел. Най-големият й успех беше не онова, което направи като канцлерка, а че изобщо беше канцлерка.
Това обяснява един феномен на предизборната 2009 година: в Германия е доста разпространено парадоксалното мнение, че Меркел трябва да бъде преизбрана, но по възможност без свободните либерали и още повече без християндемократите. На това се гради силата й. В телевизионния дуел обаче Меркел изпадна в предишната си слабост и отново даде храна на критиците, че е канцлерка без ясен, недвусмислен политически профил.
В уж голямото благоразположение се примесват един куп съмнения. Защо всъщност тъй малко упражнява политиката, която проповядва? Само обстоятелствата ли са виновни, само предпазливостта към вътрешнопартийните противници, само блокадите на конкурентния коалиционен партньор, само сложността на международното и икономическото положение ли?
Какъв може да е краят на историята на Меркел?
В предизборната борба канцлерката не предприе нищо, за да разсее съмненията на избирателите си. Не заяви ясно намеренията и визиите си за евентуалния втори мандат. Доста боязлив метод, който обаче винаги функционира добре. Само че председателската й стратегия вече явно се изчерпва. На финала преди изборите тази стратегия става напълно неподходяща. Неслучайно след телевизионния дуел редица наблюдатели упрекнаха Меркел в нервност и плоска реторика. Но проблемът беше не толкова в пърформънса на канцлерката, колкото в метода й.
Как Християндемократическият съюз ще посрещне своята председателка на първия си партиен конгрес, ако тя вече не е канцлерка - като нов тип патриарх или като преходна фигура? Дали ще бъде приветствана като Хелмут Кол или пък забравена още приживе като Курт Георг Кизингер, другият канцлер в голяма коалиция? Най-изненадващо вероятно е, че съмненията дали и до колко Ангела Меркел беше успешна канцлерка през първия си мандат остават. Ето защо й е крайно нужен втори мандат - може би тогава ще успее категорично да ги разсее.