Погаждат ли се католици и протестанти?

Още през 1517 година Мартин Лутер се опитва да реформира Римо-католическата църква. Той става духовен баща на протестантската Реформация, противопоставяйки се на индулгенциите със своите "95 тезиса". Много от нещата, проповядвани от Лутер, и до днес обуславят различията между католицизма и протестантството. Католическата и протестантската църква имат различно виждане за същността и мястото на цървата въобще. Католическата църква смята себе си за единствената и истинна църква под ръководството на папата. При протестантите разбирането за църква е съвсем различно. Те смятат, че има не една-единствена църква, а много различни. Според протестантите всички църкви са равнопоставени.

Отношението към папата

Мартин Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Теологията на Лутер оспорва авторитета на папата, според нея Библията е единственият източник на Божествено разкрито познание. Протестантите възприемат тезите на Лутер и според тях папската длъжност противоречи на библейските писания.

Католиците, от своя страна, виждат в лицето на папата пряк последовател на апостол Петър и по този начин определен от Христос върховен глава на църквата. Тази теза се базира на поредица от тайнства от началото на първото столетие, та чак до наши дни. Поредицата от тайнства, наречена още апостолическа последователност, играе огромна роля за духовното служене в католическата църква. По този начин дяконите, свещениците и епископите се посвещават в служба на Бога.

Протестантската църква отрича посвещаването в сан. Според нея санът е само функция, пожелана от Бога. По принцип всеки може да служи на Бог. В това отношение протестантската църква копира тезите на Лутер, който се противопоставя на посредничеството на духовенството между миряните и Бога. Лутер смята всички кръстени християни за свещеници.

Светото причастие

Колко силно разбирането за служене на Бога у католиците оказва влияние върху вселенското съжителство между двете религии, показва отношението към Евхаристията или Светото причастие. Католическата евхаристия може да бъде отслужена само от ръкоположен свещеник. Само той може в името на Христос символично да превръща хляб и вино в плът и кръв на Исус. Некатолици не се допускат до причастие.

В протестантската църква всеки кръстен християнин може да води светото причастие. До светото причастие се допускат всички кръстени християни и това е причината католическата църква да отхвърля екуменическо причастие. И в съдържателно отношение евхаристията се различава от светото причастие. Католиците виждат в евхаристията постоянното повторение на саможертвата на Христос, докато протестантите се концентрират върху неговата смърт и възкресение.

Безбрачието като задължение?

Обетът за безбрачие е познат в повечето световни религии, включително в католическата и протестантската. В Римо-католическата църква безбрачието е задължение за свещениците и висшестоящите духовници. Протестантските църкви категорично отхвърлят безбрачието като задължение. Още през 1520 година Мартин Лутер настоява за неговата отмяна. А бракът му през 1525 година с Катарина фон Бора става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила.