Повече от половин век в търсене на Европа
9 май 2009
Още в началото на далечния ХIV век французинът Пиер Дюбоа предлага план за обединението на тогавашната католическа Европа. Той предвижда да се сложи край на “вечните” войни, които се водят между християнските владетели на Стария континент.
От времето на Дюбоа до днес двете идеи – Европа и мирът – са неразделно свързани. Това прозира и в речта на Робéр Шумáн, произнесена в Париж през май 1950 година. Нейната сърцевина е предложението, производството на въглища и стомана в Германия и Франция да се постави под общ наднационален контрол. Така се премахват “материалните предпоставки” за една бъдеща война между участниците в интеграционния експеримент.
Европа се строи „отгоре“
Днес, от дистанцията на изминалия повече от половин век, може със сигурност да се твърди, че мирът е най-значителното постижение на европейската интеграция. Но постигнатото не може да заслепи критичния поглед към процеса на европейското обединение.
От 50-те години на ХХ век досега то си остава елитен проект. Европа се строи „отгоре“ и макар и в “името на гражданите”, съвсем не от самите граждани. Те от своя страна си “отмъщават” всеки пет години, когато са приканени да изберат своите представители в Европейския парламент.
Ниската избирателна активност на европейските избори е отговорът на една Европа, останала далеч от обикновените хора. Дори безспорни постижения като Маастрихтския договор, подписан през 1992 година или създаването на еврозоната през 1999 година остават някак встрани, без да се радват на полагащата им се популярност.
Каква да бъде архитектурата на общия европейски дом?
Наред с отчуждението, друг кардинален проблем на европейското обединение е липсата на ясно дефинирана крайна цел. За повече от половин век не бе намерен конкретен отговор на въпроса: Каква да бъде архитектурата на общия европейски дом? Ако крайната цел е създаването на разширена зона за свободна търговия, то тя отдавна е постигната и надмината с изграждането на Митническия съюз още през 1968 година.
Но на фона на икономическите постижения, политическата интеграция е твърде назад. Това че липсва дефинирана крайна цел, която би могла да бъде примерно създаването на европейска федерация, се дължи на доминиращата все още роля на националните държави. Те често инструментализират европейската идея за свои цели: Европа е добра единствено тогава, когато им носи полза. А когато нещата не вървят, спасението се търси в архаичния държавен суверенитет.