Победа или падение? Медиите решават

За официалното обявяване на кандидатурата логично бе избран телевизионният канал Те Еф 1, който е почти изцяло собственост на кума на Саркози - предприемача Мартен Буиг. И това е симптоматично. Френските медии по правило се управляват не от издатели, а от индустриалци. Много от тях са приятели и добри познати на Саркози - това не би трябвало да е минус в предизборната борба.

И Саркози, и Оланд разчитат на богаташите

Сред медийните приятели на досегашния президент са оръжейният магнат Арно Лагардер, комуто между другото принадлежи списанието "Пари мач". Или Бернар Арно - най-богатият французин, който пък държи икономическия вестник "Еко". Съпартиецът на Саркози Серж Дасо, чиито икономически интереси също са в сферата на оръжейната индустрия, както и на въздухоплаването, е собственик на "Фигаро" - ежедневникът, който вече от месеци агитира за президента. Със заглавия от типа: "Триумфът на Саркози срещу Оланд". Всъщност именно социалистът Франсоа Оланд е фаворит в допитванията, но вестникът прави всичко възможно, за да промени тази ситуация.

Нежните отношения на Саркози с "Фигаро" предизвикаха все пак и определено недоволство: миналата седмица редакционният съвет се оплака пред главния редактор от едностранчивото отразяване на кампанията и настоя вестникът да не се превръща в партиен рупор. Шефът отвърнал хладно, че е естествено "Фигаро" да подпомогне Саркози - читателите го искали.

Партийните уклони съвсем не са монопол само на дясната преса. Левият вестник "Либерасион" (с главен акционер Етиен дьо Ротшилд) агитира, макар и не чак тъй натрапчиво, за Оланд. Флагманът на вестникарския бранш "Монд", който междувременно е под контрола на трима лявоориентирани предприемачи, държи принципно по-високо ниво. Същевременно не крие привързаността си към социалистите.

Много от френските вестници пишат открито партийно. Вероятно по тази причина французите четат много по-малко вестници от останалите европейци. Изданията не са в най-добро финансово положение, зависими са от инвеститорите от промишлеността и от държавни субсидии. Това, на свой ред, вреди на независимостта им - класически порочен кръг.

Френският СЕМ държи здраво юздите

Най-важната медия за французите безспорно е телевизията. По време на мандата си Саркози успя да наложи своето искане самият той да назначава шефа на държавната телевизия. По време на предизборната кампания за телевизията и радиото все пак важат обаче по-различни правила, отколкото за пресата - те трябва да спазват неутралитет. Съществува и надзорен орган, който следи за равнопоставеното представяне на кандидатите. "Липсата на правила ще застраши плурализма", казва представителката на надзорниците Кристин Кели.

А правилата са строги: представянията на кандидатите не зависят от тяхната политическа тежест, всички получават еднакво телевизионно време. Кандидатите на ловците и колекционерите или пък на някоя маргинална троцкиска групировка ще имат точно такъв достъп до аудиторията, какъвто Саркози или Оланд.

Между 9 април и балотажа на 6 май става още по-лошо - тогава влиза в сила абсолютната равнопоставеност, отчита се включително времето, в което се излъчват журналистически репортажи или интервюта, свързани със съответния кандидат. Много телевизионни канали изобщо не са очаровани от тази ситуация. Това "не отговаря на реалността на политическия живот", информираността на зрителите и слушателите страда - гласят техните упреци.

Колкото повече, толкова повече!

Най-новият и все по-решаващ участник в играта са интернет-медиите. От една страна, те достигат до все повече потребители, от друга - кандидатите все повече залагат на представянето си в блогове, Фейсбук или Туитър. За целта са предвидени и значителни средства - социалистът Оланд, например, е подготвил за уеб-представянето си 2 милиона евро и екип от 35 души.

"Предимството на тези нови инструменти е, че думите на кандидатите се разпространяват лесно, бързо и спонтанно", казва един медиен експерт от партията на Саркози "Съюз за народно движение". Винаги, когато говори Оланд, партията организира купони за своите привърженици. Те се срещат на пица пред екрана, наблюдават Оланд и тутакси разпространяват в мрежата критики и шеги по негов адрес. Естествено - социалистите контрират по сходен начин.

Партийно ориентирани вестници, неутрални телевизия и радио и бушуващ интернет - предизборната кампания определено променя медийния свят във Франция. Което прави борбата на кандидатите още по-напрегната. И само този, който се изявява на няколко сцени, може да се надява на победа.

АГ, ЗЦ, ЩУ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Рачева