Писателски тандем преоткрива две столици

Ако сте карали колело-тандем няма как да не сте почувствали принудата да се напаснеш към другия. В тандема обаче имаш и уникалното предимство да опознаеш по-добре себе си точно чрез задължителната връзка с втория. Затова да присъстваш на литературно четене-тандем от двама автори - германец и българин, е

не само любопитно, но и много полезно занимание

Още повече, че тандемът между Фалко Хениг и Георги Тенев трае вече четири месеца, през които всеки един от тях е прекарал по два съответно в София и Берлин. На четенето в Берлин двамата представиха някои от текстовете, писани поотделно, не в тандем, но затова пък с неизбежния нов поглед към града на другия.

Автор на проекта "Тандем", който има вече единадесет издания, е литературоведът Ханс-Йоахим Нойбауер. Георги Тенев, известен с книгите си "Цитаделата", "Вундеркинд" и "Партиен дом", е първият български автор, поканен да върти педалите на тандема заедно с берлински колега и да описва преживявания и мисли от германската столица.

"Когато четеш прозата му започваш да осъзнаваш, колко дълбоки са пропастите в този свят. Това е литература, която те повлича дълбоко в себе си, която е много силно обвързана с близкото минало, дълбае в него като в каменоломна", казва Ханс-Йоахим Нойбауер за творчеството на Георги Тенев и обяснява така

връзката с берлинския автор Фалко Хениг

"Той се интересува много повече от съвремието, но също като Тенев търси процепите в него. Това сближава двамата автори - те намират пукнатините в привидната монолитност и я разбиват с инструментите на постмодернизма, на аналитичното или сакракстично мислене", казва инициаторът на проекта "Тандем", който се осъществява с помощта на фондация "Бранденбургската врата" и берлинския "Литературен колоквиум".

Този колоквиум, разположен в един от най-тихите и зелени квартали на Берлин, е като Мека за писателите, като търсено място за уединение. "Трябваше ми време, за да свикна с тишината", признава Георги Тенев, преди Самуел Финци да прочете един от разказите му, написани тук в Берлин и озаглавен "Свещена светлина". За успокоение на всички почитатели на Тенев трябва да кажем, че и в Берлин той остава верен на себе си:

противоречието между видимо и невидимо

водещо почти до абсурдни ситуации, само изостря погледа ни към реалността. Защо точно това го сродява с берлинския автор Фалко Хениг? "Ние сме връстници, израстнали сме и сме възпитани в общества, в които официално не съществуваха противоречия и вероятно интуицията ми, че противоречия не може да не съществуват, през цялото време се е трупала в някакъв контейнер. Ето защо сега, когато пиша, надушвам като ловджийско куче противоречия", казва Георги Тенев и обобщава:

"Намеря ли такъв сюжет, който е тревожен, в който не ти става ясно кое какво е, аз се радвам много и искам да продължавам, докато тази измислена ситуация може да го изтърпи като модел. Затова разказите се оказаха особено подходящи."

Георги Тенев ще издаде сборник с 12 разказа

Заглавието на сборника е "Завръщане от Хага". Това е новото след престоя му в Берлин. "Без да съм го планирал, както и повечето неща, които сега пиша, се занимават с въпросите на властта, произхода на злото и отложения край на света", казва Георги Тенев.

Това, което го впечатлява в Берлин, е съхраняването на историята, фактът, че и днес части от Берлинската стена са оставени, за да бъде видяно и осмислено злото:

"Най-хубавото и най-главното на Беринската стена е, че тя се вижда и че един град и една култура като цяло имат смелостта да запазват паметниците. Защото това, което ме тревожи в моя град и моята култура е, че паметниците изчезват.

В България имаше мавзолей, в който почиваше Георги Димитров и този уникален паметник, над който може да се мисли векове наред, беше просто взривен в хаоса на нещо, което дори няма смисъл да наричаме раволюция, т.е. това оставяне на нещата на мястото им, за да може да се мисли върху тях, е изключително важно за мен", казва българският писател Георги Тенев.

А онова, над което се е замислил берлинският му колега Фалко Хениг в България, са били явно предразсъдъците спрямо една непозната страна. Унищожителният му сарказъм ги събира в един разказ на очевидец, в който реалност и вменени страхове си разменят местата, объркват читателя и го карат да открие първите пукнатини в неправдоподобната, но монолитна представа за чуждото.