Пием, сякаш ни плащат за това…

Наскоро медиите съобщиха, че цената на самоделните казанчета за дестилиране на ракия е подскочила значително с настъпването на богатия на суровина есенен сезон, а обичайна гледка тези дни в София са пенсионери с пластмасови кофи, които събират окапалите на земята плодове на случайно оцелелите в големия град овощни дръвчета.

Подготовката за голямото зимно пиене е вече в ход

Приготовленията вървят напук на кризата и на амбициозната „Национална програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол 2009-2013 година”, която предишният кабинет лансира през последната година от своя мандат. Според нея допустимата дневна консумация на 40-градусов концентрат е около 60 грама за мъжете и 30 грама за жените. Това е пределното количество, за което се смята, че носи минимален риск за здравето. Освен това в програмата е записано, че поне два дни от седмицата не трябва да се пие въобще. Не трябва, обаче...

В началото на лятото в Търговище две 70-годишни бабички успяха така да се напият и изпокарат, че домакинята докопала брадвата и на бърза ръка „елиминирала” с удари в главата своята гостенка. Неотдавна селски поп в Дупнишко, където „жуленето” на твърд алкохол е на особена почит, в силно почерпено състояние не само отказал да опее покойник, но след като от кръчмата препоръчал на опечалените да сложат починалия „в по-голям хладилник, за да не се вмирише”, се сбил с местния полицай и го халосал здраво по окото. Друг негов Божи събрат в Горнооряховско преди години вместо с камбани, беше възвестил началото на литургията с няколко „комитски” изстрела във въздуха със собствения си револвер, произведени, естествено, „на градус”.

Повечето от близо 500-те хиляди българи, които според официални данни са с „проблемно пиене”, са хора в средна, младежка и дори вече детска възраст. Най-голяма е концентрацията на алкохолици в Бургас, София, Перник и Ловеч, а в страната са регистрирани над 16 хиляди болни с психични и поведенчески разстройства, резултат от злоупотребата с алкохол. Само в софийския изтрезвител годишно преминават по 700 „гости”, чийто наплив е най-голям около Коледните и Новогодишни празници.

Пиенето като състезание

Особено обезпокоително е разпространението на алкохола сред подрастващите. Тези дни бяха огласени данни от изследване сред ученици в Добрич, които говорят, че всеки седми ученик от 8 до 11 клас се напива над десет пъти в годината, а според европейско проучване в началото на 2009 година половината от българските ученици на възраст 15-16 години се напиват поне веднъж месечно, като често „забавлението” има дори състезателен характер. „Състезателен” е и броят на автомобилните катастрофи, причинени от пияни шофьори, като според данни на СЗО пет на сто от жертвите по пътя са дело на алкохола.

Къде на майтап, къде на сериозно, българинът обича да повтаря на маса „дълбокоумната” мъдрост: „Жените до време, пиенето – за цял живот!” или тъжно-ироничното „Пием, сякаш ни плащат за това”. Както и кратката новина: „В Германия се състоя бирен фестивал. Най-много бира е изпил жител на град Перник, който гледал фестивала по телевизията”.