Пеевски и истината за КОЙ

Коментар на Полина Паунова:

Ние това много добре го знаем, се казваше с насмешка в една песен. Знаем, че Делян Пеевски има медии, най-малкото защото майка му доскоро беше официалният им собственик. Знаехме го и от него самия - Пеевски неведнъж ги наричаше свои. Знаехме го и от поведението на самите средства за масова информация, които са собственост на семейството.

Две години след като не му се удаде да оглави ДАНС, „успелият млад човек“ (както самият той се описва) официализира частично притежанията си и пожела да ги увеличи. Денят е 17 август, 2015 година. Кратко медийно съобщение осветява желанието на Ирена Кръстева да придобие (вече и официално) Канал 3.

Сделката трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която от своя страна не вижда проблем в придобиването на канала от семейството, тъй като не се очаквало разширяването на медийната империя с тази телевизия да окаже въздействие върху продуктово-географските пазари в страната.

„Заради характера на извършваните от двете дружества дейности липсват хоризонтални и вертикални ефекти, както и отношения на свързани пазари", смятат от регулатора.

„Нова българска медийна група холдинг” има участие в дружества и издателска дейност, а „Елит Медиа България" (собственик на Канал 3) има за основен предмет на дейност производството и разпространението на телевизионни продукти, обясняват експертите на ведомството.

Междувременно Пеевски вече официално притежава половината медийна империя. В сряда промяната в собствеността на „Балканска медийна компания“ бе вписана официално в Търговския регистър. А "Балканска медийна компания" от своя страна е собственик на „Нова българска медийна група холдинг", която пък е притежател на всекидневниците „Телеграф" и „Монитор", на седмичника „Политика днес", на спортния всекидневник „Меридиан мач", както и на регионалния вестник "Борба". Очевидно съвсем скоро ще придобие официално и Канал 3. За всички останали издания, свързани с тази медийна империя директно (чрез очеизвадната прилика в медийната политика) или индиректно (чрез контрола върху разпространението), можем да изказваме само предположения, без да имаме ясни доказателства.

Когато да си с КОЙ не е изненада

Обществото не е изненадано. Оскъдните информации по темата предизвикаха кратко възмущение в социалните мрежи, а най-важният от поставените въпроси беше: кой и какво ще говори от новия телевизионен канал на Пеевски.

Отговорът е по-скоро досадно прозаичен. Същите лица и същите теми, които бяха експлоатирани и досега. Официализирането на тази сделка съвсем не е неочаквано, след като през последната година Канал 3 и печатните медии, собственост на Кръстева, следваха една и съща редакционна политика и си придаваха добавена стойност чрез взаимно цитиране.

Впрочем, осветяването на реалната собственост на Канал 3 дава отговор и на един друг въпрос: защо сред първите гости на стартирало наскоро публицистично предаване по горепосочената телевизия бе не друг, а главният прокурор Сотир Цацаров.

Освен него, във формата място намериха министри, водещи политически лидери и председателят на парламента. Този факт, комбиниран с подчертано позитивното отношение на Канал 3 към управляващите (особено в контекста на ясната вече собственост), дори не поставя въпрос, а направо изважда на бял свят тежката обвързаност между новите управляващи, дошли на власт в резултат от протести срещу модела КОЙ, и самия модел КОЙ.

Предчувствие за театър

На този фон няма как да не си припомним казаното от бившия посланик на САЩ Джеймс Пардю. През 2011 година в интервю за вестник „Труд“ дипломатът сподели: „На мен България ми прилича на голям политически театър“. Думите му отпреди четири години могат да бъдат тълкувани само като предчувствие, защото същинската постановка тепърва започва.

Театърът не започна с опита Делян Пеевски да оглави ДАНС. Опит, който бе осуетен през 2013 от гражданското недоволство, послужило в крайна сметка като катализатор за различни обществени процеси и ускорило разрива в отношенията между БСП и ДПС.

Сега, повече от две години по-късно, „успелият млад човек“ си сътворява нова биография. Дали Пеевски ще емигрира в Катар, за да изчисти образа на ДПС и да освободи пътя за явно партньорство с ГЕРБ, каквито слухове бяха лансирани преди шест месеца, вече няма никакво значение. Защото дори това да се случи, посланието, което отправя Пеевски с „осветяването” си като медиен собственик, е пределно ясно. Те са навсякъде. И завинаги. Защо му е на Пеевски да бяга от обществената ненавист (наричана от Борисов нежно „публично изхабяване“), след като може да ѝ се изсмее?

Добиването на медийна собственост е всъщност логичното продължение на неуспешния му избор за шеф на ДАНС. Официализирането му като собственик, който разширява владенията си, е естествената развръзка на онова предчувствие за театър, което е имал Пардю през 2011 година.

Сега, когато медиите му сипят похвали по адрес на повечето от настоящите управляващи, взимат интервюта от главния прокурор и громят със страст съдебната реформа, Пеевски де факто ни казва, че никога не е имало значение дали ще бъде шеф на ДАНС или не. Защото онзи мистичен КОЙ не е нито той, нито Доган, нито Местан, Станишев или Борисов. КОЙ е властовата система на една олигархична диктатура, в която играчите са едни и същи, а смяната на местата им (управляващи или опозиция) не води до никаква качествена разлика. Размества се единствено пропорцията на похвалите в неговите медии. Като тя е съобразена с това кой формално е мандатоносител и кой е поръчал чадър над някого от сенчестия свят, както самият Пеевски призна преди време.