Параноите на пророка Мохамед

Хамед Абдел-Самад е син на сунитски имам и от дете изучава Корана и писанията за пророка Мохамед. Роден е в Кайро през 1972 година. На 19-годишна възраст се присъединява към „Мюсюлманското братство”. По-късно го напуска заради радикалните възгледи на „братята” и заминава за Германия. Новата му книга, която излиза на 1 октомври, се казва „Мохамед. Да излезем начисто” и съдържа както остра критика срещу култа към Мохамед, така и призив към мюсюлманите да се еманципират от посланията на пророка. През 2013 година ислямски книжовници в Кайро произнасят фатва срещу Абдел-Самад и призовават да бъде убит. През 2014 година той публикува нашумялата си книга „Ислямският фашизъм”. Работи в различни германски университети като изследовател на исляма. Намира се под постоянна полицейска защита.

Хамед Абдел-Самад предпочита да публикува книгите си на арабски, но нито един арабски издател не посмява да приеме последния му ръкопис. Така че авторът първо го представя под формата на 20 лекции по YouTube. Само за три месеца над 1 милион души са гледали лекциите на Абдел-Самад. В интервю за Първа германска телевизия ARD той обяснява какво го е тласнало да напише новата си книга:

„Твърдението, че „Ислямска държава“ няма нищо общо с Мохамед, не само заблуждава - то е опасно. „Ислямска държава“ не върши нищо, което не би сторил и Мохамед: поробване, обезглавяване на военнопленници, завоевателни войни. Мюсюлманите никога не поставят Мохамед под въпрос, напротив - те го мистифицират и превъзнасят. Мисля, че е дошло време да излезем начисто.“

Психоанализа на пророка Мохамед

В лекциите си по YouTube и в новата си книга, откъси от която бяха публикувани в седмичника „Ди Цайт“, Хамед Абдел-Самад аргументира възгледа си с много примери от Корана и коментарите към него. Телевизия ARD припомня в тази връзка, че Коранът е написан през 632 година, след смъртта на Мохамед, като в него са включени сури от различни житейски фази на пророка. И миролюбиви като „Който спаси един човешки живот, спасява цялото човечество“, но и войнствени като „Убивайте неверниците, където и да ги срещнете“. Абдел-Самад се стреми да обясни защо посланията на пророка са толкова противоречиви. Според него в Мека не обръщат достатъчно внимание на миролюбивото учение на Мохамед, заради което той отива в Медина, където обаче се съюзява с войнствени банди, които грабят и поробват. Така Мохамед изгражда ислямската си империя. Абдел-Самад пише:

„В живота на Мохамед настъпва поврат след преместването от Мека в Медина. Тук не само възниква първата ислямска държава. Тук за пръв път се проявява един склонен към насилие пророк, готов да мине през трупове, за да постигне целите си. Възвишените принципи от по-ранните години минават на заден план, когато властта попада в ръцете му. Тъкмо властта и страхът от предателство се превръщат в основен негов двигател. Войните водят до нови войни и така Мохамед започва безпримерно завоевателно настъпление, чиито резултати се виждат по цял свят до ден-днешен.“

В първите отзиви за книгата на Хамед Абдел-Самад често присъства оценката, че авторът прави истински психо-анализ на Мохамед, обяснявайки личността на пророка с травми, преживени в детството. Ето какво пише ислямоведът:

„Амбивалентната личност на Мохамед може да се обясни и през отношението му към жените. С жените той се държи не като тиранин, а по-скоро като дете, което е страдало от липса на внимание. Тъкмо тези страхове на Мохамед предопределят и до днес положението на жените-мюсюлманки. Забулването, многоженството, потискането на жената - всичко това може да се обясни със страховете на пророка. В същото време той казва и много положителни неща за жените, а някои мюсюлмани дори смятат, че направо ги е освободил.“

***

„Мохамед е жаден за власт и признание. Търси ги страстно при жените и във войната. Само през последните осем години от живота си той води 80 войни. И единствено под сянката на меча намира онова признание, за което винаги е жадувал. Но колкото по-могъщ става, толкова по-голяма е зависимостта му от властта. Колкото повече врагове ликвидира, толкова по-силна става параноята му. В Медина той поставя последователите си под пълен контрол. Иска да държи изцяло властта и да налага свои правила - чак дотам, че предписва на хората кога да спят и кога да будуват. Събира ги за общи молитви по пет пъти в денонощието - само и само да се увери в тяхната преданост. Грешниците се наказват с бичуване, а който се съмнява или се бунтува, отива направо на смърт. Какво е грях и какво не, решава единствено Мохамед.“

***

Мохамед и джихадът

„Последните сури на Корана величаят войната и проклинат неверниците, а от това семе пониква нетърпимостта. Коранът се смята за вечното слово на Бог, което важи за всички времена, тъй че днешните ислямисти възприемат онези древни стихове за войната като легитимация на днешния си джихад. На своите бойци Мохамед обещава не само вечен живот в рая, но и тлъсти печалби и красиви робини още в този свят. Така се ражда „ислямската икономика”. Военната плячка, търговията с роби, данъчният хомот за неверниците - през столетията след смъртта на Мохамед това си остават главните финансови източници на ислямските владетели. И умаядите, и абасидите, и фатимидите, и мамелюците, и османците - всички ислямски завоеватели се позовават на Мохамед. Днес терористите от „Ислямска държава” също оправдават своята агресия с делата на Мохамед, който обезглавявал военнопленници и прокуждал друговерци.“

***

„Но дори в одеждите на пълководец Мохамед си остава дете. Той е чувствителен, лесно раним аутсайдер, комуто светът носи разочарование след разочарование. И като пастир, и като търговец, и като проповедник, и като пълководец Мохамед непрекъснато си търси ново убежище. Веднъж това убежище се казва „Хадиджа” (първата му съпруга), после са буквите на Корана, друг път вярващите мъже или пък любещите жени. Накрая единствената родина на Мохамед става полесражението.

***

„Черти от характера на Мохамед, които можем да наречем болезнени, се предават по наследство на всички мюсюлмани: маниите за величие и господство, мнителността и параноята, натрапчивите неврози и нетърпимостта към критика. Днес можем да му окажем най-голяма почит, ако го видим такъв, какъвто е - и надраснем вярата в неговото всемогъщество. С други думи: ако погребем един опасен идол.“

Това твърди в новата си книга египетско-германският ислямовед Хамед Абдел-Самад. Неговите тези са крайни и предизвикателни, смятат мнозина специалисти. В свое обширно изследване, публикувано в сайта „Телеполис“, Даниел Бакс пише:

„Популистката критика на исляма умишлено размива границите между исляма, ислямизма като политическа идеология и терористичните му извращения. И по този начин дамгосва вярата на 1,3 милиарда души по цял свят като ирационален култ към насилието. След 11 септември знак за равенство между исляма и фашизма поставиха и автори, близки до неоконсервативните тинк-танкове в САЩ, а целта им беше да представят „войната срещу тероризма“ като борба между свободата и ислямисткия тоталитаризъм. Хамед Абдел-Самад написа цяла книга по темата, където развива тезата, че фашизмът е заложен още в зародишите на исляма.“

(Втората част от публикацията за новата книга на Абдел-Самад и дискусиите около нея ще публикуваме в следващите дни)