Паметникът, който стана трибуна

Предишния път, когато паметникът на Съветската армия беше използван като трибуна, беше по време на протестите срещу АСТА. Тогава на главите на войниците бяха надянати маски на Гай Фокс. Още по-предишния път съветските воини бяха преоблечени като американски комиксови герои – с очевидния намек, че докато българо-руската политика се наумува, художниците вече са решили въпроса с паметника. Просто като са се подиграли на идеологията, която го е породила.

Кавър-версия на пънкарската проява в Москва

Последният случай обаче е малко по-различен, доколкото се отнася до политиката на съвременна Русия. В Москва три момичета бяха осъдени за богохулство и светотатство, защото пели песен срещу Путин от църковния олтар. Присъдата им беше посрещната с бурни протести в целия свят, но руските власти обърнаха специално внимание на софийския случай, понеже маските, изразяващи подкрепа за момичетата, бяха поставени точно върху паметника на Съветската армия.

Софийската акция беше осъдена от Москва, макар и само на думи, но това бяха същите думи – авторите на софийския пърформанс бяха определени като „вандали“ от официозните руски медии, а извършеното от тях беше наречено „оскверняване“ на паметника. Точно както се говори за самите "Pussy Riot" от държавния телевизионен олтар. И така излезе, че в София е правена нещо като кавър-версия на самата пънкарска проява в Москва.

Може би е по-добре паметникът да остане

Слагането на разноцветни маски върху съветските войници може и да не е толкова находчиво, колкото беше инсталацията „В крак с времето“, но затова пък е чисто политическа акция с политически последици. Досега руските власти твърдяха, че желанието на някои софиянци да се демонтира паметникът представлява антируска проява. Сега този аргумент надали ще бъде валиден, доколкото в основата на последната акция е защитата на три рускини – Надя, Катя и Маша – от политически произвол. Националността на когото и да било в тази история – на авторите на акцията, на осъдените в Москва и на виновните за осъждането – просто няма никакво значение в целия случай.

Що се отнася до авторите, те успяха за една година да постигнат това, което думите в публичното пространство не успяха да постигнат за двайсет години -  маргинализираха идеологията, която диктуваше преценките за спорния паметник. Благодарение на група находчиви младежи цялата скулптурна група просто спря да бъде паметник на Съветската армия и се превърна в паметник на нашето отношение към Съветската армия. Понякога дори изглежда, че в никакъв случай не бива да се лишаваме от него.

Автор: Татяна Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова