Пак ''боклуци и мошеници''?

Коментар на Александър Андреев:

Поизкривената българска публичност сякаш автоматично принуждава хората в случаи като сегашния първо подозрително да присвият очи, а после огорчено да отсекат: „И тия са боклуци и мошеници! И тия защитават руските (американските, европейските, китайските - по избор) интереси! И те ще излъжат народа! Защото зад гърба им са пак най-големите гадове Станишев и Доган (Борисов, Костов, Сидеров, царя - по избор). И пак олигарсите ще се нагушат, а ние, народът, ще мизерстваме”.

Не че тези подозрения и обвинения са лишени от основание. За последните 23 години хората наистина се нагледаха на политическа нечистоплътност, на некомпетентност и на управници, които цинично пренебрегват обществения интерес. Но не беше само това все пак. За тези години България влезе в НАТО и в ЕС, запази вътрешния мир и добрите отношения със съседите, изгради действащи финансова система и пазарна икономика, а средните доходи и благосъстоянието на населението са по-високи от когато и да било в историята. Да, в България все още много хора мизерстват, а ножицата между богати и бедни е разтворена до почти нетърпимо напрежение. Въпреки това страната върви напред, а не затъва в ново икономическо блато, в етнически или междусъседски конфликти.

За да стане България по-хубаво място за живеене

Колкото и голямо да е огорчението на мнозина българи, които не виждат зад и пред себе си успешен житейски проект, хората в страната усещат, че тази стабилност, този (макар и скромен) напредък до голяма степен се дължат както на прословутите демокрация и пазарна икономика, така и на Европейския съюз. Неслучайно тъкмо българите са сред най-убедените европейци в сегашния момент на тежка криза на доверието в ЕС. Дали новото правителство ще успее да закрепи напредъка? В момента всяка прогноза би била лековерна или политически мотивирана. Факт е обаче, че с някои от ресорните решения Орешарски се опитва да постави правилните акценти. Изборът на нежеланата от кръгове в БСП Зинаида Златанова за вицепремиер и правосъден министър, наблюдаващ еврофондовете, поне стартово означава едно: България иска да завърши съдебната реформа, заради която все още е под наблюдението на Еврокомисията, иска да наложи безкомпромисно идеята за правовата държава и да осигури прозрачност при управлението на европейските пари. Ако тези три пожелания се изпълнят, България определено ще стане много по-симпатично място за живеене.

За самата композиция на кабинета и биографиите на отделните министри вече се изписа достатъчно. Когато преди четири години Борисов представи своя кабинет, в него изпъкнаха интересни имена на хора с талант и амбиции, които впоследствие наистина свършиха доста работа. Имаше обаче и назначения, които бяха срамни и опасни. Божидар Димитров, например, който бързо беше отстранен. Или Вежди Рашидов, който успя да се посрами пред българите и света. Или Цветан Цветанов, който накрая беше изолиран от собствения си ментор. Общото между онова и това правителство е смесицата между партийни и експертни назначения, отвореността към всички политически посоки. На кабинета Орешарски можем само да пожелаем да се предпазва от министри като гореизброените. И още нещо много важно: независимо от факта, че аферата с подслушванията и бюлетините в Костинброд неизбежно изискват разследване и установяване на всички факти, нека новите управници не тръгват на лов на вещици, нека не превръщат това в първостепенна тема на своето управление. В България има доста по-важни неща за вършене.

Една много сериозна опасност

Всъщност, тъкмо тези по-важни неща навярно ще се окажат и най-сериозните спънки пред кабинета на Орешарски. Защото той хем обещава да запази финансовата стабилност, хем иска да реиндустриализира страната, да открива нови работни места и да намалява цените на тока. А стриктните бюджетни икономии, каквито провеждаха Борисов и Дянков, много трудно се съчетават с държавен протекционизъм, за какъвто намеква Орешарски. Това най-добре го знаят в ЕС, където вече от година се води точно тази дискусия: как хем да държим бюджета под контрол, хем да насърчаваме икономиката.

Пред новото правителство има и още една много сериозна опасност: то е политически изключително слабо. Такива кабинети рядко оцеляват по-дълго време, а когато оцелеят, то е за сметка на тяхната парализа или на "парцелирането" им между отделните партии. Тъкмо за тази опасност Пламен Орешарски трябва да помисли най-напред.

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел