Пазар... отвори се!

Помните ли метафората за "полския водопроводчик"? Това "плашило" беше измислено при първата вълна от последното разширяване на ЕС и трябваше да държи гаргите (от Изтока) по-далеч от европейския (западен) бостан. Е, тази "близка среща от трети вид" така и не се състоя, като страховитият "нашественик" в крайна сметка не превзе нито Лондон, нито Париж или Виена.

Източноевропейците - свръх-човеци

Но поразията вече беше сторена - у средностатистическия западноевропеец беше насаден страхът, че едни хора от Изтока ей сега ще дойдат и ще им отнемат работните места. Трикът се оказа толкова успешен, че много скоро след "полския водопроводчик" се появиха неговите разновидности - "литовският бояджия" и "българският тираджия". За последния например се твърдеше, че се хранел само два пъти седмично, че шофирал по 20 часа в денонощието и че спял само по 4 часа на ден.

Ако приписваните му качества бяха верни, тогава наистина си имаме работа с представители на третия вид, с някакви свръх-човеци, генетично модифицирани от Европейската комисия така, че да сторят зло на германския, френския или холандския работник. Около това твърде посредствено внушение дори беше изнесена цяла една кампания преди изборите за Европейски парламент. Да не говорим за друго едно смехотворно внушение, което можем да определим още като расистко - че българите и румънците били по-малко интелигентни от северните народи, и затова трябвало да имат по-малко гласове в Европарламента (ако трябва да цитирам "блестящата" мисъл на датския депутат Могенс Камре)?!

Но било, каквото било. Сега откъм Брюксел се задава друг вятър, който трябва да "издуха" ограниченията за водопроводчици, бояджии, тираджии и всякакви други категории източни трудови хора. Такива ограничения в момента съществуват за тях на девет трудови пазара, включително германския, австрийския, британския, френския, белгийския. Но фактът, че сега комисията така смело препоръчва тяхното отпадане, не заличава усещането за един закъснял (и донякъде малко безмислен) акт на Брюксел.

Късната промяна в статуквото

Защото стана пределно ясно, че нищо драматично-апокалиптично не се случи след последните две вълни на разширяването от 2004-та и 2007-ма; че разликите в заплащането на труда не са единствен фактор, мотивиращ хората да избират мястото, където ще живеят и работят; че и сега много българи (нелегално или полулегално) работят в страни със затворени трудови пазари, т.е. ефектът на трудовата миграция до голяма степен вече е изконсумиран; и не на последно място днес е ясно, че затворените национални пазари на труда не водят нито до по-висока заетост, нито до по-бърз икономически растеж.

Затова западните пазари няма от какво чак толкова да се притесняват във връзка с предстоящото отпадане на ограниченията за източноевропейците, а източноевропейците пък няма за какво чак толкова да се радват на очакваната промяна в статуквото.