В България: ояждане, произвол, безнаказаност

Коментар от Емилия Милчева:

Днес БСП се опитва да събори ГЕРБ така, както ГЕРБ събориха Тройната коалиция през 2009 година - с обвинения за безнаказана и нагла корупция и обещания за справедливи наказания. А след като това се случва отново, значи преяждането с власт очевидно е константна характеристика на българските управляващи. Константни изглеждат и други две величини - неефективното правораздаване и късата памет на обществото. Резултатът: справедливост така и няма.

Но предстои предизборна кампания за европейските избори, едната страна отново е брандирана като „корумпирана", а другата - като „борец срещу корупцията“. И пак се леят инициативи за нови закони, за нови проверки, за още публичност. След вчерашното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, посветено на същата тази борба срещу корупцията по високите етажи на властта, стана ясно, че кампанията се изостря още преди да е започнала. Но не защото премиерът Бойко Борисов и лидерката на БСП Корнелия Нинова имат различни преразкази за случилото се на „Дондуков“ 2. За първи път КСНС приключи без обща декларация, тъй като с тезите на Румен Радев е била съгласна само Нинова, а Борисов определи президентската чернова за общо решение именно като „предизборен подарък за г-жа Нинова“.

Операция "Измиване на ръцете"

За да не излезе, че се боят, а и за да покажат политическа воля за противодействие на корупцията, управляващите ще приемат най-безполезното и безопасно предложение на БСП - създаване на анкетна комисия за проверка на т.нар. „Апартаментгейт“. ГЕРБ лесно биха контролирали такава комисия, защото, с изключение на БСП, се ползват от гласната и негласна подкрепа на останалите парламентарно представени политически сили.

Друго съществено предложение на социалистите бе подритнато под килима - за налагане на съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Сега, както е известно, над обвинението е само Господ. За „тотален съдебен контрол върху дейността на прокуратурата“ призова още преди десетина години тогавашният главен прокурор Борис Велчев. Идеята бе да се повиши доверието в работата на обвинението, разглеждано от мнозина като инструмент за разчистване на сметки както с политически противници, така и на бизнес територии. Но на заседанието на КСНС предложението е било отхвърлено с аргумента за прекомерна натовареност на съдиите. Случайно ли е това?

"Къде е заровено кучето"

Между изборите за евродепутати в края на май и тези за местна власт в края на октомври предстои друг твърде важен избор - на нов главен прокурор. А за управляващите, които и да са те, е много важно той да бъде контролиран от тях. Удълженият мандат на Сотир Цацаров изтича през септември и ако стабилността си беше все така стабилна, ГЕРБ можеха безпроблемно да наложат и следващия ръководител на държавното обвинение. Но ако евентуални предсрочни избори изпреварят процедурата за нов първи обвинител, това не изглежда така предопределено.

Разбира се, Висшият съдебен съвет (ВСС) избира, а президентът подписва указа. Но Цацаров беше известен като „фаворит на управляващите“ още преди да спечели от раз гласуването във ВСС - и преди онзи запис, в който един вече бивш прокурор казва на Бойко Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра".

Изборна загуба на ГЕРБ може да доведе и до загуба на контрола върху обвинението - апарата, от който зависи кой да бъде „опраскан“ и кой - опазен. Това дори изглежда по-страшно за партията, управляваща вече трети мандат. Има вариант Цацаров да поиска да бъде освободен предсрочно от поста, но в настоящия момент такъв ход би предизвикал нови сътресения. Затова и управляващите се стремят да се задържат на власт още известно време, макар това да става все по-трудно заради каскадните ефекти от „Апартаментгейт“, поразили и потенциални кандидати за високия пост.

Докъде ще стигне "Апартаментгейт"

Резултатът от евроизборите несъмнено ще бъде повлиян от проверките на прокуратурата, която проучва как са придобили апартаментите си председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, синът на директора на Националната следствена служба и заместник главен прокурор Борислав Сарафов и съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Самата КПКОНПИ пък ще проверява зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, който вече напусна парламента. Но доколко обществото може да се доверява на Антикорупционната комисия, след като нейното ръководство се компрометира по същата причина, заради която ще проверява Цветанов?

Вчера КПКОНПИ публикува съобщение, в което се твърди, че „атаката срещу Комисията е от двама олигарси и една политическа партия, за което има 2 млрд. и 200 млн. причини (на толкова възлизаше искът на КПКОНПИ за запор на имущество на банкера Цветан Василев - б.а.), които могат да мотивират не една политическа партия да направи това“. Подобни писания уронват и последните остатъци от репутацията на органа. След като три месеца проверяваше министъра на финансите Владислав Горанов, който беше декларирал, че живее в луксозен апартамент, предоставен безвъзмездно от кръстника му, КПКОНПИ заключи, че няма конфликт на интереси. Как звучи този извод в светлината на новите обстоятелства?

Ако не искаме повече от същото

От годините на Тройната коалиция пазим избледняващите спомени за скандални заменки на ниви и пущинаци срещу терени край морето, за спрените предприсъединителни фондове по ФАР и ИСПА, за онази така и несъстояла се концесия за магистрала „Тракия“, преговорите за която продължиха половин мандат. Но „шестте апартамента на Цветанов“ (или пет, или седем, кой знае) ще се помнят. Както ще се запомни и терасата със сауната и барбекюто на Пламен Георгиев. Причините са две - тези скандали имат лица, а на въпросните лица им липсва убедителния разказ за придобиването на имотите.

Независимо от констатациите на проверяващите, „Апартаментгейт“ вече отслаби управляващата партия. Защото вся силни колебания сред избирателите ѝ. В същото време не е никак сигурно дали БСП е реална алтернатива - или просто повече от същото.

Всяко следващо разкритие за имотна далавера, все едно от кого е извършена, само ще засили отвращението към политическите елити. Това от своя страна ще понижи още повече избирателната активност, която на евроизбори и бездруго е ниска, и ще тласне много избиратели в ръцете на отявлени популисти.

И така опираме до качествата на публичните личности - онези хора, на които възлагаме доверие, за да ни представляват и защитават интересите ни. Водачът на листата на „Демократична България“ Радан Кънев декларира публично както имущественото си състояние, така и начина, по който е придобито. Нека добросъвестно го направят и останалите. Иначе, като Диоген с фенера, ще търсим хора почтени, хора с достойнство, а не малодушни послушковци с рефлекси на соцапаратчици. Ако не искаме повече от същото.