Още газ за Европа

Трансадриатическият газопровод ще заобикаля Русия и ще доставя природен газ от Каспийско море през Северна Гърция и Албания до Южна Италия, където ще се включи в европейската газоснабдителна мрежа. Финансирането на южноевропейския газов коридор бе под въпрос, след като германският концерн Е.ОН и френският Тотал се отказаха от проекта в края на септември. Междувременно обаче се появи нов инвеститор - испанският концерн Енагаз. Той е един от най-големите испански газови доставчици и ще поеме дяловете на двата отказали се от проекта концерна.

Най-големите инвеститори в Трансадриатическия газопровод /ТАР/ са Бритиш петролиум, норвежкият Статойл и азербайджанският държавен концерн Сокар, с по 20 процента участие. "Съжаляваме, че Е.ОН и Тотал се отказаха от проекта, но всяка фирма си прави точна сметка дали инвестицията съответства на нейното портфолио", казва пред Дойче веле икономическият директор на ТАР Луц Ландвер. Предварителните инвестиции за трасето на газопровода ще бъдат осъществени още през 2015 година, уверява Ландвер. А първите доставки от газовото находище Шах Дениз ще тръгнат в началото на 2020 година. Трансадриатическият газопровод ще задоволява до 20 процента от европейските нужди.

Ключовата роля на Гърция

540 от общо 880 километра от планирания тръбопровод ще преминават през гръцка територия, което отрежда ключова роля на страната. Гърция, Албания и Италия подписаха споразумение за изграждането на Трансадриатическия газопровод още през 2013-та година и така подкрепиха милиардния проект и политически. Все още обаче има и спънки, тъй като конкретното трасе през гръцка територия не е уточнено. Някои градове и общини в Гърция протестират срещу строителните планове и настояват за корекции. Вестник "Та Неа" пише, че постъпилите оплаквания и молби за корекции са над 140. Консорциумът за изграждането на ТАР обеща да провери всички възражения и да разработи "социална инвестиционна програма" в сътрудничество с гръците общини.„

Процедурите по издавене на разрешителни също не протичат гладко - особено що се отнася до изискванията за опазване на околната среда. Гръцкият министър на енергетиката Янис Маниатис обаче е оптимист. Той твърди, че всички изисквания за опазване на околната среда ще бъдат спазени и проектът се движи по план. Гръцката лява опозиционна партия СИРИЗА отново разбуни духовете като обяви, че ако дойде на власт, ще преразгледа някои части от споразумението за Трансадриатическия газопровод. Министърът на енергетиката обаче е категоричен: "Немислимо е да се преразглежда един проект от общоевропейско значение. Проектът е абсолютно прозрачен и изпълнява съответните предписания за конкуренция. Така че няма никаква причина да се променят договорите".

Вход към европейския енергиен пазар

Трансадриатическият газопровод ще позволи на участниците в проекта да получат достъп до газовите запаси в Каспийския регион. От друга страна той е и шанс за страните-участнички да заемат по-изгодни позиции на европейския енергийен пазар. Албания, например, досега почти нямаше достъп до европейските енергийни мрежи. Това предстои да се промени, убеден е заместник-министърът на енергетиката и индустрията на Албания Дориан Дучка. "Чрез проекта за Трансадриатическия газопровод Албания ще стане част от южноевропейския газов коридор и енергийните мрежи в региона", казва той в разговор с Дойче веле.

Трансадриатическият газопровод е изгоден и в икономическо отношение: Албания се надява да привлече преки чуждестранни инвестиции от един милиард евро и да създаде нови работни места. В дългосрочна перспектива се предвижда ТАР да бъде свързан с Йонийско-адриатическия газопровод /IAP/ който ще захранва локалните мрежи на страните от Западните Балкани - Черна гора, Босна и Хърватия. Подобен проект се разработва и в Гърция. Предвижда се изграждането на 180-километрова интерконекторна връзка между Гърция и България, която ще снабдява с азербайджански газ Бългория, Румъния и Унгария.

Конкуренция на Русия?

Остава да бъде изяснен въпросът дали Русия оценява проекта ТАР като конкурент на "Южен поток", който трябва да доставя газ към България и Западна Европа, заобикаляйки Украйна. Според гръцкия министър на енергетиката Янис Маниатис, през следващите години Европа ще има нужда от допълнителни 100 милиарда кубически метра газ и ще се възползва от всяко ново трасе. Професорът от университета в Никозия Теодорос Цакирис споделя това становище. Той подчертава, че ТАР и Южен поток не се конкурират. "Южен поток" не увеличава зависимостта на Европа от руския внос, а предлага алтернативно трасе за вече договорените доставки на природен газ. Проектът ТАР не може да конкурира "Южен поток", дори и само поради ограничените си капацитети. Защото докато "Южен поток" ще доставя до 150 милиарда кубически метра газ годишно, капацитетът на Трансадриатическия газопровод може да достигне най-много до 20 милиарда кубически метра през 2025 година", казва Царикис.