Отчаяният бунт на Корсика

В средата на седмицата министърът на вътрешните работи на Франция Жералд Дарманен беше принуден да посети Корсика в опит да успокои разгорещената ситуация на френския средиземноморски остров. Броженията започнаха, след като на втори март бе извършен атентат срещу бившия водач на националистите Иван Колона. Той излежаваше доживотна присъда за убийството на губернатора Клод Ериняк, а сега е в кома. 

Под различно владичество, но все някак в "задния двор"

Наричат Корсика "Остров на красотата" заради прекрасните плажове и природата, но това е само гледната точка на туристическата индустрия. Историята на Корсика е трайно белязана от духа на сепаратизма, бедността и равнодушието на сменящите се владетели през вековете.

През 18-и век  жителите на Корсика водят продължителни ожесточени битки срещу френската армия, след като през 1769-а година островът е продаден от банкрутиралия италиански град-държава Генуа на Франция. След кратък епизод на британско владичество, Корсика официално е част от Франция от 1811-а година насам. Най-известният син на острова е Наполеон Бонапарт, който въвежда стриктния централизъм в управлението на френската държава.

Ролята на мафията

През 20-и век Корсика успява да се прослави в международен мащаб най-вече благодарение на местната мафия. Най-бедният регион на Франция, в който една пета от хората живеят под границата на бедността, от десетилетия  е люлка на организираната престъпност.

Влиянието на мафията дълго бе подценявано. Докато през 2010-а година арестът на членове на клана Барези-Кампанела не доказа ясно наличието на организирани престъпни структури, свързани с икономиката и обществото. В Корсика отдавна се регистрира най-високият брой убийства в цяла Франция - там от насилствена смърт загиват три пъти повече хора, отколкото в целия регион в и около Париж. Сред убитите през последните години са и четирима кметове.

Години на въоръжена съпротива

През 1970-те години едно националистическо движение, както и различни сепаратистки групировки си поставят за цел да се борят срещу централното правителство в Париж. Оттогава насам постоянно възникват огнища на напрежение. Убийството на губернатора Клод Ериняк е "лебедовата песен" на войнственото тайно националистическо движение в Корсика, казва познавачката на региона Елен Константи. Оттам нататък през последните 20 години позициите на въоръжените сепаратисти отслабват, включително поради вътрешни ежби.

Най-новите размирици на Корсика са израз на трайна политическа фрустрация. Макар че от последните избори насам политиката на острова се доминира от националистически насочени партии, това с нищо не подобри инфраструктурата, нито намали високата младежка безработица.

Щедри предизборни обещания

В центристки управлявана Франция регионална автономия не е предвидена. Сега обаче вътрешният министър Жералд Дарманен спомена тъкмо думата "автономия" пред един местен вестник, с което отприщи нов дебат. Няколко кандидат-президенти били привърженици на идеята за институционални промени, каза вътрешният министър. И още: "Ние сме готови да стигнем и до автономия". Като под "ние" той има предвид правителството на Еманюел Макрон, който се надява да запази поста си на изборите през април.

Корсика и сега се радва на значително по-голяма независимост от редица други региони на Франция - например в сферата на образованието, здравеопазването и транспорта. Но част от войнствените националисти на острова искат пълно откъсване от Франция, докато някои по-умерени настояват поне за независимо разследване на атентата срещу Иван Колона и за повече регионална независимост.

Вътрешният министър обещава, че подобни разговори биха могли да бъдат водени през втория мандат на президента Макрон. Неговото правителство се надява на Корсика да настъпи поне временно затишие в конфликтите, а проблемът с независимостта да бъде отложен за времето след изборите.