Отменят мониторинга за България? Ето какво се знае:

В последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) се казваше, че още преди да изтече мандатът на сегашната Еврокомисия, България ще бъде подложена на нова оценка. Комисията се надява, че след нея Механизмът за сътрудничество и проверка за България ще приключи, пишеше още в доклада. Същото каза и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. През юни говорител на ЕК потвърди, че целта е да се прекрати наблюдението до края на мандата на тази Комисия. Разбира се, във всички тези изявления се подчертава, че е решаващо България да е изпълнила всички изисквания. Единствено еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова постави под въпрос възможността МСП да отпадне още в мандата на сегашната ЕК, но по-късно уточни, че подкрепя позицията на Комисията.

Както е известно, този мандат изтича на 31 октомври. Логично още преди тази дата се очакват поредните (и очевидно последни) доклади по МСП за България и Румъния. Говорителят на ЕК по въпросите на правосъдието Кристиан Виганд потвърди пред Дойче Веле, че такива доклади ще има преди изтичането на мандата, но засега точна дата не е обявена.

Ако отменят мониторинга: добра или лоша новина?

Не е тайна, че както в България, така и в Европейския съюз МСП е обект не само на одобрение. Неговите критици казват, че Механизмът не дава очаквания ефект. В същото време в София често ще чуете и едно по-диференцирано мнение: въпреки големите си дефекти, МСП е важен за България и не бива да отпада, докато страната не е решила големите си проблеми в областта на правосъдието. В интервю за Дойче Веле през юли бившият български министър на правосъдието Христо Иванов отбеляза, че отпадането на Механизма за България би било „огромен политически проблем": „Така че Комисията с новия си председател и с новия си Генерален секретар (защото за Механизма отговаря именно Генералният секретариат) ще трябва да вземе политическо решение дали ще продължи да си затваря очите за това, което става в България“, каза още Иванов.

Според него в страната е налице „отказ от реформи“, а издигането на Иван Гешев като единствен кандидат за нов главен прокурор може да се разглежда като олицетворение на този факт. По едно съвпадение обаче поредният (и сигурно последен) доклад за България ще се появи най-вероятно тъкмо преди избора на нов главен прокурор. Включително и поради това закономерно възниква следният въпрос: ако докладът за България бъде положителен и съдържа препоръката МСП да бъде отменен - какво следва?

Механизмът, който е част от договорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС, може да бъде отменен от Европейската комисия във взаимодействие с Европейския съвет. Което означава, че ако в доклада си по МСП настоящата Еврокомисия даде препоръка за отменянето му, тази препоръка трябва да бъде одобрена и от Съвета. Освен това през юли тази година заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за върховенството на закона и най-вероятно ще запази тези свои позиции и в Комисията на Урсула фон дер Лайен, направи редица предложения за подобряване на състоянието на правовата държава във всички страни-членки. Тези предложения се отнасят до три области: насърчаване на върховенството на закона, превенция срещу нарушаването на това върховенство, ефикасни мерки срещу такива нарушения.

В областта на превантивните мерки ЕК взе решение за въвеждане на целогодишно наблюдение за върховенството на закона във всички страни-членки и изготвяне на съответни доклади. Същото възнамерява да прилага и новата председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която посочи като един от приоритетите си именно въвеждането на „допълнителен всеобхватен европейски механизъм за върховенство на закона".

Защо трябва да има нов механизъм за контрол

Казано накратко: доклад по МСП за България ще има до края на октомври и ако той е положителен, Еврокомисията и Европейският съвет могат да отменят Механизма. В същото време Еврокомисията ще въведе нов механизъм за контрол по въпросите на правовата държава, който ще важи за всички страни-членки.

Франс Тимерманс аргументира тази мярка с проучване на Евростат, според което огромното мнозинство от гражданите на ЕС смятат върховенството на закона и независимостта на съдилищата за особено важни фактори. В съответното си съобщение за печата Еврокомисията пише: „Върховенството на закона има непосредствено въздействие върху всички гражданки и граждани. Единствено когато то се спазва, гражданите могат да разчитат, че ще бъдат третирани равноправно пред закона, че индивидуалните им права ще бъдат закриляни, че властите няма да злоупотребяват със служебното си положение, а факторите, които взимат решения, ще дават после и отчет".