От Мартин Лутер до днес: как се е развивал немският език

Който се опита да проследи произхода на някоя немска дума, неизменно опира до голямото семейство на индоевропейските езици. Става дума за огромна група сродни помежду си езици, чийто произход може да бъде проследен чак до 4 в. Пр. Хр., когато прародината на индогерманите навярно се е простирала на север и на изток от Черно море.

Индоевропейски корени

От този индоевропейски праезик произлизат множество езикови подгрупи и отделни езици, сред които има някои почти неизвестни или отдавна отмрели – например хетски, тохарски, илирийски, вандалски. Впечатляващо от днешна гледна точка е например това, че езици, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, като немския и иранския, всъщност са с общ произход.

Групата на германските езици, в тесния смисъл на това понятие, възниква през 1 век пр. н.е. в резултат на езикова промяна, при която става едно характерно изместване на съгласните звуци.

По-нататък езиковото развитие става все по-комплексно, защото езикът е свързан с историята. Културното влияние на Римската империя, например, оказва влияние над германските племена, които постепенно възприемат и множество чужди понятия. Все повече старогръцки и латински думи проникват в различните германски диалекти.

Дългият път до съвременния нововисоконемски

Немският език възниква чак след т.нар. второ изместване на съгласни, което започва от 600-та година и продължава близо четири века. Така езикът постепенно преминава през различни фази – старовисоконемски, средновисоконемски, ранноновонемски и нововисоконемски.

За всички, които не са лингвисти и не се занимават с историята на езика, по-интересното е това, че днешното стъпало на развитие на немския не започва с Мартин Лутер (1483-1546) и неговия превод на Библията, както често се е твърдяло от езиковедите през 19-ти и началото на 20-ти век.

В случая става дума за развитие, което започва близо 100 години по-късно – от 1650-та нататък. Днешните германци биха имали огромни трудности да разберат езика на Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832). Неговите езикови особености го правят за днешните хора почти неразбираем.

В непрекъснато развитие: модерните заемки и влияния

„Езикът съществува само в процеса на времето“, констатира езиковедът Петер Поленц в своя класически труд „История на немския език“. В него той опровергава и погрешната представа, че езикът на нашите предци не е бил „опорочен“ от модерни влияния и заемки, като днешния.

Промените в езика са част от социалните промени. Така например англицизмите навлизат все по-широко в днешния немски език, възникват и нови градски социоговори. От друга страна има и множество немски думи като аутобан, хинтерланд, киндергартен и други, които са навлезли в чужди езици. Така те взаимно се обогатяват и допълват, без това да ги „опорочава“.