Особеностите на германския парламент

"На германския народ" е изписано с големи букви върху сградата на Бундестага. Това говори достатъчно ясно за най-важната задача на германския парламент - да служи на хората от цялата страна, които го избират на всеки четири години. Както във всички останали демократични държави германските депутати се обединяват на партиен принцип в групи, наричани в Бундестага "фракции".

Любопитното е, че в германския парламент има една фракция, в която влизат две партии - ХДС и разпространеният само в Бавария ХСС. Тази особеност изигра важна роля при избора на Ангела Меркел за канцлер преди четири години. По принцип канцлерът се издига от партията, спечелила най-много гласове. При парламентарните избори през 2005-та година това беше ГСДП. От ХДС обаче контрираха: канцлерът се избира от депутатите, а най-голямата фракция в Бундестага е тази на ХДС и ХСС. Социалдемократите бяха принудени да отстъпят, защото само така можеха да сформират широка коалиция с християндемократите и да останат в управлението на страната.

Парични глоби

В годините след обединението на Германия в пленарната зала на Бундестага се появи още една особеност - депутати, представляващи партия, но без право на фракция. В предишния Бундестаг например ПДС - партията, наследница на комунистите в ГДР - не можа да прескочи петпроцентната бариера, но беше представена с две депутатски места. Това стана благодарение на правилото, според което, ако една партия има двама директно избрани депутати, те влизат в Бундестага без значение дали партията като цяло е прескочила избирателната бариера.

Същинската законодателна дейност на депутатите се извършва в комисиите. Там са и дебатите по същество. В пленарната зала се чуват оформените вече партийни позиции по дадена тема. Много от местата там понякога са незаети. Стигне ли се до гласуване обаче, оглушителен звънец приканва депутатите да заемат местата си в пленарната зала. За неявилите се без извинителни причини има парични глоби.

Германските депутати не заседават всяка седмица, защото са длъжни да се занимават и с проблемите на избирателния окръг, където хората са гласували за тях. В депутатския офис там задължително работи поне един сътрудник. Парите за това се отпускат от Бундестага. Сумата позволява и назначаването на сътрудник в парламентарния офис в Берлин. Освен това към отделните фракции и комисии също работят така наречените референти, които подготвят приемането на законите.

Втората камара на парламента

Всеки закон, чието приложение засяга пряко правителствата на отделните германски провниции и се финансира от тях, трябва да получи одобрението на Бундесрата - втората камара на германския парламент. В случай на несъгласие от негова страна се активира така наречената помирителна комисия, в която влизат представители на Бундестага и Бундесрата.

Едно от правомощията на Бундестага е да избира германския канцлер. Той на свой ред обсъжда с коалиционния партньор видовете министерства, които ще бъдат включени в правителството. Канцлерът предлага и министри, но решаващата дума за това имат партиите, участващи в управляващата коалиция. Бундестагът има правото не само да избира канцлера, но и да го лишава от този пост. За това има два варианта: депутатите предлагат нов канцлер или пък гласуват недоверие на стария, в резултат на което германският президент разпуска Бундестага. Така впрочем се стигна до предишните избори през 2005-та година. Любопитното тук беше, че самият канцлер Герхард Шрьодер провокира вот на недоверие, надявайки се, че след предсрочните избори ще спечели нов мандат. Сметките му обаче се оказаха погрешни.