Ориентът е такъв заради исляма. И заради Запада.

Пактът Сайкс-Пико, който преди 100 години полага сегашните (междувременно полуразрушени) държавни граници в Близкия изток, е коренът на всички злини в региона. Така може да се обобщи водещата идея в книгата на германския журналист Керстен Книп. Да, идеята не е изумително оригинална, но затова пък звучи най-правдоподобно сред огромния брой борещи се помежду си обяснения за случващото се днес в региона. Произволно разчертаните граници, чрез които през 1916 година Англия и Франция се опитват да си поделят останките от Османската империя, са не просто прави линии по картата (което само по себе си е нелепо) - те са бавно действаща отрова, която вече цял век предизвиква много гърчове и смърт.

Но за безизходицата в арабско-персийския мюсюлмански свят не са виновни само Сайкс и Пико. Който чете внимателно книгата на Керстен Книп, веднага ще открие още няколко бомби със закъснител, част от които са заложени доста преди Първата световна война. На първо място това са особеностите на исляма, неговата нереформираност, враждебността му към прогреса и природната му склонност да се меси в политиката. На второ място са огромните културни различия между мюсюлманския и западно-християнския свят, които водят не само до взаимно неразбиране, но и до перманентните пориви да се докаже истинността и легитимността на собствената доктрина. Както пише Жорж Корм, цитиран от автора:

Сблъсъкът между Ориент и Оксидент

„Въображението ни е пълно с простички и силни образи, които ни приковават към клишетата и предразсъдъците и се свеждат до елементарни противопоставяния. Според тях Ориентът е мистичен, ирационален, насилнически, докато Оксидентът е рационален, нерелигиозен, с техническа, материалистична и демократична нагласа. Накратко: западните хора смятат Ориента за варварски. А ориенталците се реваншират за тази любезност и обявяват Оксидента за същинското лоно на варварството, за континент без душа и без вяра, за хладно-пресметлива, алчна машина за власт, която иска да пороби целия свят чрез войни, наука, техника, несправедлива търговия.”

И ето, че както ни беше пренесъл далеч назад в историята, авторът много бързо намира и актуалната проекция на всичко това: мигрантската криза, естествено. От свои разговори с Керстен Книп знам, че той не споделя оптимизма на онези, които очакват бежанците и мигрантите бързо да се интегрират в западните общества - именно защото добре разбира огромните културни различия. По този въпрос Книп цитира нашумелия напоследък алжирски писател Камел Дауд, който предупреждава, че мигрантите не пристигат тук като хора без собствени биографии, които още със стъпването в Европа ще ориентират компаса си съвсем наново. Не, пише Дауд, хората са консервативни и няма толкова лесно да се откажат от възгледите и ценностите, които са донесли в багажа си.

Керстен Книп е надарен и сладкодумен разказвач, който в рамките на около 400 страници успява да ни запознае с историята на онзи регион и да ни разкрие многобройни неизвестни (поне на мен) едри и дребни детайли, които запълват информационни празнини и обясняват скрити причинно-следствени връзки. Като започнем от историята на мюсюлманския фес като компромис между архаичния тюрбан и неприемливата за много мюсюлмани европейска мъжка шапка и стигнем до наблюдението, че в арабския свят бившите марксисти (например привържениците на партията „Баас”) бързо и лесно преминават към ислямизма. Между другото, книгата на Керстен Книп сериозно ми помогна да впиша отколешните и днешните конфликти в мюсюлманския свят в контекста на Студената война и да разбера някои на пръв поглед чисто произволни коалиции: на Англия и САЩ със Саудитска Арабия, на Съветския съюз с Египет на Насър, със „социалистически” Йемен или с марионетното правителство в Афганистан, инсталирано именно от Москва през 1978 година. Вълнуващо е да разбереш как антикомунизмът мотивира САЩ да помогнат за възникването на панислямизма под лидерството на Саудитска Арабия - именно като реакция срещу Насър, „безбожието” на комунистите, съветското влияние и социалистическите тенденции. Или пък за почитта, която иракският диктатор Саддам Хюсеин изпитва към съветския си „колега” Йосиф Сталин. От страниците, посветени на Ирак и ужасния режим на Саддам, непрекъснато изскачат и още паралели със света на така наречения „реален социализъм”: ужасяващите тайни служби, диктатурата на страха, чудовищното лицемерие, двойният морал като основен закон в обществото, партията (”Баас”) като по същество кланова структура…

И от другата страна на барикадата: оказва се, че съюзът между най-модерната либерална демокрация от средата на 20 век (САЩ) с такава архаична, почти средновековна монархия като Саудитска Арабия е не просто „брак по сметка” заради петрола. А че действително клерикалните кръгове в САЩ от самото начало са проявявали разбиране към уахабизма (или салафизма, което е едно и също) като чисто учение за единосъщния, единствен Бог - като антитеза на безбожническия комунизъм. Как обаче САЩ „храносмилат” примитивните нагласи в Саудитска Арабия, особено по отношение на жените - това си остава политическа загадка. Керстен Книп привежда тревожещи примери за тази тенденция в кралството: как постепенно са били затворени дамските фризьорски салони, дамските клубове и дружества, как от телевизионния екран са изчезнали говорителките, а студентките са изгубили правото да учат в чужбина, та чак до скандалната история с фатвата, която разрешава на саудитските мъже да принуждават към секс своите „робини”, тоест - домашните помощнички, дошли на гурбет в кралството.

"Основната беда на мюсюлманите"

Да, каквото и уважение да изпитва човек към исляма, от книги като тази се затвърждава впечатлението, че именно тази религия е една от главните спирачки на обществата в Близкия изток. Авторът цитира един отличен познавач на исляма и същевременно доказан хуманист - френския историк и публицист Ернест Ренан, който още през 1883 описва исляма като религия, която е враждебна към науката и затова представлява препятствие пред прогреса в региона: „Всеки, който е бил в Ориента или в Африка, е шокиран от духовната ограниченост на истински вярващите. Изненадан е от стоманения пръстен, в който са стегнати главите на хората там. Този пръстен ги държи надалеч от науката, той им пречи да научават каквото и да било и да се отварят за нови идеи. Още в началото на своята религиозна инициация, отворените дотогава 10-12-годишни ислямски деца внезапно се фанатизират. И започват по най-глупав начин да изпитват гордост, че притежават нещо, което им изглежда като абсолютната истина. Тази налудничава гордост е основната беда на мюсюлманите”.

Още много интересни цитати и факти могат да се открият в книгата на Керстен Книп. Например - как възниква съюзът между Германия и Турция преди Първата световна война или защо арменците се оказват пречка пред планираната железница от Истанбул до Багдад; как Германия и Турция залагат на исляма като мощно оръжие срещу старите колонизатори Англия и Франция, а в отговор Париж и Лондон стават акушери на арабския национализъм… Тази спирала сякаш се върти и до ден-днешен.

Накратко: книгата на Керстен Книп е особено полезна като компендиум на историята и политиката в онзи размирен регион. И като плодотворното усилие на един човек, прочел вместо теб няколкостотин други книги.

Благодарности, Керстен!

Kersten Knipp: "Nervöser Orient. Die arabische Welt und die Moderne", Theiss Verlag, Darmstadt, 2016