Опасни болести или земетресения - за тях в Турция не говорят

Преди 20 години Турция преживя една от най-тежките катастрофи в най-новата си история: земетресение със сила 7,4 по Рихтер причини смъртта на 17 000 души, а нанесените на икономиката щети бяха за милиарди евро. Най-силно засегната беше най-развитата част на страната - Истанбул и районът около милионната турска метрополия.

Природното бедствие извади на показ един факт: нито държавата, нито гражданите бяха подготвени за подобно бедствие, макар отдавна да е било известно, че районът е силно земетръсен. Липсата на градоустройствени планове, незаконното строителство и липсата на какъвто и да е държавен контрол допълнително влошиха положението. А не на последно място и алчността на строителните предприемачи.

Откритите в развалините след земетресението от 1999 мидени черупки показваха, че при изграждането на много от срутилите се сгради масово е бил използван напълно неподходящият морски пясък, само защото е по-евтин, отбелязва в обширна публикация „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).

Къде отиват парите от "данък земетресения"?

Миналата седмица - в четвъртък - земята отново се разтресе под Истанбул: трус от 5,7 по Рихтер изплаши хората в града и им припомни, че живеят в един от най-силно активните сеизмични райони в света. От години експертите повтарят, че в района ще има силно, опустошително земетресение. В тази връзка вестник „Зюддойче цайтунг“ цитира директора на Истанбулския сеизмологичен център проф. Халук Йозенер да казва следното: „Не знаем кога ще се случи, но за съжаление се приближаваме към него много бързо".

След земетресението от 1999 бяха предприети редица мерки, въведен беше и допълнителен „данък земетресения“. Той се налагаше върху всевъзможни неща – от банкови услуги и абонаменти в интернет, през игрите на щастието, та чак до самолетните билети. „През последните 20 години от турските граждани бяха удържани 10,7 милиарда евро под формата на „данък земетресения". Очаквахме, че тези пари ще направят по-сигурни градовете, в които живеем, училищата, в които изпращаме децата си, мостовете, по които пътуваме, и къщите, в които живеем“, пише по този повод журналистът Бюлент Мумай.

Известно е колко важен за правителството на Ердоган е строителният бранш. Затова и едва ли е голяма изненада, че тези, които трябваше да осъществят мерките за подобряване на сеизмичната безопасност, ги използваха най-вече за си напълнят джобовете, коментира ФАЦ. На журналисти, които се опитаха да изнесат данни за нарушения, бързо бяха принудени да замълчат - с арести или с парични глоби. Бившият кмет на Истанбул от партията на Ердоган – Кадир Топбаш – разреши да бъдат застроени местата в центъра на града, на които едно време имаше събирателни пунктове за населението в случай на земетресения, а по-късно предаде терена в ръцете на своя зет, който е строителен предприемач.

Укриване на информация за скандали

Журналистката Чикдем Токер, която изнесе на светло информацията за този скандал, я грозят две години затвор и глоба от 1 милион турски лири (160 000 евро). Турската общественост дори и не научи за една друга подобна „далавера“ в Истанбул, в която теренът бе прехвърлен на ислямска фондация, ръководена от един от синовете на президента Ердоган, обобщава Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Укриването на информация от турските гражданите обаче не се ограничава само до темите, свързани с опасността от земетресения в страната, твърди още Мумай. Неотдавна турският учен Бюлент Шък бе осъден на 15 месеца затвор за това, че коментира доклад, поръчан от турското Министерство на здравеопазването, който обаче бе скрит от обществеността. Въпросният доклад е посветен на раковите заболявания, а „престъплението на Шък се състои в това, че е информирал турската общественост кои стоки съдържат канцерогенни съставки. В президентския дворец на Ердоган очевидно смятат предпазването от рак за престъпление. Същото важи и за онези, които искат да защитят хората от земетресения.