Окупиран Ирак скоро трябва да стане федерална държава с гарантирани човешки права.
2 март 2004Реклама
Tова се казва във временната конституция, която иракските политици приеха миналата нощ след многодневни дискусии. Резултат е задоволителен, смята Петер Филип. По ирония на съдбата тъкмо привържениците на модерна и прогресивна държавност в Ирак бяха принудени в рамките на дискусията да защитават неща, които навремето бяха наложени от сваления диктатори Саддам Хюсейн и постепенно се превърнаха в нещо съвсем нормално. Например радикалното отделяне на църквата от държавата или пък равноправието на жените.
Да се отстъпи от тези позици - това би било огромна крачка назад. Независимо от факта, че днес вече никой не тъгува по режима на Саддам. В дискусиите около новата конституция обаче спорещите често пъти бяха близо до завой обратно, назад в историята. Тази опасност беше особено голяма тогава, когато религиозните фанатици се опитваха да наложат шериата като основен закон в бъдещ Ирак. Ако това бе станало, новата иракска държава щеше да си остане само мечта. Независимо че всички, дори шиитските лидери, непрекъснато повтарят, че не желаят ислямска република от типа на тази в Иран, ако конституцията бе получила ислямска окраска, щеше да се получи същото, както след последните парламентарни избори в Иран: държава, в която светските закони са зависими от религиозните, е недееспособна и със сигурност няма да се превърне в демокрация. Особено тогава, когато така нареченият "божествен закон" се интерпретира от някакви самозвани догматици.
Но дори след споразумението по конституцията Ирак е още твърде далеч от идеала на истинската демокрация. Да не забравяме обаче, че от края на войната ни дели по-малко от година, тоест - след падането на Саддам все още не може да се говори за успокояване на положението, камо ли пък за неговата нормализация. И фактът, че беше постигнато принипно съгласие поне за това върху каква основа ще стъпи новата държава, вече е успех сам по себе си.
След Втората световна война на западната част от Германия й трябваха цели четири години, докато приеме свой основен закон. Вярно, това беше траен закон, а не временно решение като постигнатото в Ирак. Само че тогава Германия разполагаше с доста повече специалисти за създаването на такава конституция. В Ирак този недостатък беше компенсиран от натиска и заплахите на САЩ, които не допуснаха в Конституцията да влязат радикални изисквания и пасажи.
Резултатът е задоволителен. Териториалната цялост на Ирак е гарантирана, а религията, макар че не е изключена, остава само една от опорните точки на новата държава. Гарантирани са и гражданските права - свободата на съвестта, свободата на словото и равнопоставеността на жените. Остава да видим какво ще излезе от всичко това в Ирак и дали няма да започнат опити за разводняване на новата коснституция. Ако стане обратното, ако иракчаните укрепят и подсилят тази конституцията, сигналът за демокрация и свобода ще се разпространи в целия регион.
Да се отстъпи от тези позици - това би било огромна крачка назад. Независимо от факта, че днес вече никой не тъгува по режима на Саддам. В дискусиите около новата конституция обаче спорещите често пъти бяха близо до завой обратно, назад в историята. Тази опасност беше особено голяма тогава, когато религиозните фанатици се опитваха да наложат шериата като основен закон в бъдещ Ирак. Ако това бе станало, новата иракска държава щеше да си остане само мечта. Независимо че всички, дори шиитските лидери, непрекъснато повтарят, че не желаят ислямска република от типа на тази в Иран, ако конституцията бе получила ислямска окраска, щеше да се получи същото, както след последните парламентарни избори в Иран: държава, в която светските закони са зависими от религиозните, е недееспособна и със сигурност няма да се превърне в демокрация. Особено тогава, когато така нареченият "божествен закон" се интерпретира от някакви самозвани догматици.
Но дори след споразумението по конституцията Ирак е още твърде далеч от идеала на истинската демокрация. Да не забравяме обаче, че от края на войната ни дели по-малко от година, тоест - след падането на Саддам все още не може да се говори за успокояване на положението, камо ли пък за неговата нормализация. И фактът, че беше постигнато принипно съгласие поне за това върху каква основа ще стъпи новата държава, вече е успех сам по себе си.
След Втората световна война на западната част от Германия й трябваха цели четири години, докато приеме свой основен закон. Вярно, това беше траен закон, а не временно решение като постигнатото в Ирак. Само че тогава Германия разполагаше с доста повече специалисти за създаването на такава конституция. В Ирак този недостатък беше компенсиран от натиска и заплахите на САЩ, които не допуснаха в Конституцията да влязат радикални изисквания и пасажи.
Резултатът е задоволителен. Териториалната цялост на Ирак е гарантирана, а религията, макар че не е изключена, остава само една от опорните точки на новата държава. Гарантирани са и гражданските права - свободата на съвестта, свободата на словото и равнопоставеността на жените. Остава да видим какво ще излезе от всичко това в Ирак и дали няма да започнат опити за разводняване на новата коснституция. Ако стане обратното, ако иракчаните укрепят и подсилят тази конституцията, сигналът за демокрация и свобода ще се разпространи в целия регион.
Реклама