Образованите живеят по-здравословно

В основното училище повече от половината младежи пушат, докато в гимназиите едва една четвърт от учениците прибягват до цигарите, сочат резултатите от студия на Института за германска икономика в Кьолн. Решаващо влияние върху съзнанието на младите хора за здравословен живот оказват също благосъстоянието и образователният ценз на родителите. Добре печелещи бащи и майки с висше образование по принцип обръщат по-голямо внимание на здравословния живот в семейството, се изтъква в студията.

Дяволски кръг

Родители, чиято чиста заплата е по-ниска от 1 000 евро месечно, често страдат от наднормено тегло, пушат повече и по-рядко изпращат своите деца на безплатните профилактични прегледи. По такъв начин се оформя дяволски кръг - болните деца в повечето случаи тръгват късно на училище, имат по-лоши бележки от връстниците си и по-рядко продължават образованието си в гимназия. Гимназистите се чувстват по-здрави от учениците в основно училище, където дори деца на непушачи често посягат към цигарата.

Ако се говори за равни шансове, не бива да се взема под внимание само образованието, настояват експертите. Анализът показва, че здравето е поне също така важно, както и успехите на децата в училище. Точно в страна като Германия, където "ноу-хау" е особено важно, доброто образование се явява като решаващ критерий за качеството на живот. Според студията на Института за германска икономика всеки четвърти младеж с нисък образователен ценз не може да си намери работа след завършване на училище, при младежите с висок образователен ценз едва всеки 25-и остава без работа.

Отговорност носи не само семейството

Основна роля за здравословния живот на децата играе семейството. Според студията освен семейството, детските градини и учебните заведения също трябва да полагат усилия, за да се повлияе положително върху здравното поведение на подрастващите. Има предложения в учебните програми да се включат предмети като "здравословен живот" и "здравословно хранене". Основа на студията е представително допитване на института "Роберт Кох", направено между 2003 и 2006 година сред 17 600 деца и младежи до 17-годишна възраст, както и сред техните родители.