Няма гореща следа за руска намеса в Германия

Според публикации в германските медии, тайните служби на страната досега не са открили категорични доказателства за руска дезинформационна кампания срещу германското правителство. В публикациите се припомня, че германското външно разузнаване БНД и Службата за защита на конституцията (контраразузнаването) в продължение на една година са проучвали съответните сигнали, в резултат от което кръгове, близки до правителството, са заявили, че не са открити горещи следи.

"Конфронтативен курс" спрямо Германия

Първоначално германските тайни служби възнамерявали да публикуват доклада си за предполагаемите действия от руска страна. Медиите твърдят, че за германското правителство това щяло да бъде удобна възможност да предупреди Русия да се въздържа от политически намеси - най-вече в навечерието на парламентарните избори тази есен. Но поради липса на убедителни доказателства за руска намеса едва ли има смисъл да се публикува документът от 50 страници, заявили правителствените източници. Нещо повече: тайните служби се опасявали, че публикуването на доклада само ще увеличи напрежението между Германия и Русия.

Разследващи журналисти от три германски медии съобщават, че независимо от всичко това тайните служби все още виждат основания за силно безпокойство. Докладът им констатира, че от 2014 година насам Русия очевидно залага на „конфронтативен курс” спрямо Германия, а публикациите на руските медии и на техните германски подразделения са „враждебни”. Тайните служби смятат, че отговорността за тези опити за въздействие се носи директно от президентската администрация в Кремъл. Трудно е обаче да се прокара границата между преувеличени и неверни информации от една страна и дезинформация от друга, пише още в доклада. В крайна сметка канцлерството в Берлин е наредило проучването да продължи.

Това проучване беше стартирано поради тревогите, че Русия може да се опита да се намеси в изборите за Бундестаг наесен - така, както мнозина предполагат, че се е намесила в изборите в САЩ. Възможностите за това са различни. Москва би могла например да публикува тайни документи, набавени от хакери, или пък да подкрепи дяснопопулистки партии в Германия.

Историята на една лъжа

Повод за тревога дават случаи като този: Преди около година руски медии и политици насъскваха хората във връзка с фалшивата новина, че „мъже с южняшки вид” били изнасилили едно 13-годишно момиче от руски произход. В резултат от тази пропаганда имаше дори демонстрации, включително и пред канцлерството в Берлин. После обаче се разбра, че цялата история е лъжа. Имаше подозрения, че руски правителствени или тайни служби са били в дъното на демонстрациите и протестите. За това обаче „не бяха открити доказателства”, пише в доклада на тайните служби.

*****

Припомняме Ви и това интервю с Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич: