Нуждаем се не от черногледство, а от нова политика
26 октомври 2011Коментар на Уте Шефер, главен редактор на Дойче Веле:
Световното население вече достигна 7 милиарда души, а след 40 години броят на хората ще скочи дори на 9 милиарда. Това развитие променя глобалния баланс. Въпросът е по-скоро какви политически и икономически последствия може да се очакват от това развитие; и най-вече: как трябва да реагира политиката.
Европа - правилното изключение
Балансът между развиващите се и развитите страни се променя. Най-голям демографски растеж е налице в най-бедните региони на света. Европа от друга страна продължава да застарява. До 2020 - според изчисления на ЕС - Старият континент ще има нужда от 25 милиона мигранти от чужбина, за да може да поддържа жизнения си стандарт. Европа е единственият голям световен регион, чието население през следващите десетилетия ще намалее - към 2050 от 731 милиона на 664 милиона. Особено засегнати са източно-, средно- и южноевропейските страни.
От черногледство няма полза. Необходимо е да се реагира с политически средства на глобалните последици от това развитие, защото нарастването на глобалното население ще размести тежестите в света - със съответно въздействие върху сигурност, стабилност и благосъстояние. Само че нашата политика е все така колеблива, що се отнася до намирането на необходимия отговор. Европа съставлява единственото правилно изключение, като се опитва да координира своята външна и добросъседска политика. Само че когато става дума за икономически интереси, тогава всеки продължава да тегли чергата към себе си.
Няма полза от хилави компромиси
Една политика за 7 или 9 милиарда души не може да изхожда от идеята за националната държава. Необходимо е последователно разширяване на многостранните подходи и институции. Вече има примери за това: съгласуваната намеса на НАТО в Либия или укрепването на Международния наказателен съд. Само че една политика за 9 милиарда означава и отказ от някои от собствените интереси.
Такава политика не бива да се примирява с един хилав компромис на предстоящата след няколко седмици в Дърбан световна климатична конференция на високо равнище. Тя не бива да се примирява с това, че политиката за развитие гледа просто да компенсира неравенствата, създавани от нашите икономически интереси, от земеделските субсидии в Европа.
Ефективната световна политика трябва да убеди избирателите, че развитието на собствения регион е тясно свързано с недоразвитостта на другите; че в перспектива няма място за драматичните разлики в благосъстоянието и една политика за 9 милиарда трябва да се базира на принципа: равни права, равни задължения, равни възможности и рискове за всички.