Новият морал на Русия

"Тази нощ се посвещава на всички, които вярват в мира и свободата", заяви Кончита Вурст след победата си на тазгодишната Евровизия. Думите получиха широк положителен отзвук, но не и в Русия, където, например, Владимир Жириновски даде следната оценка на събитието: "Това е краят на Европа! Тя е изгнила. Вече няма мъже и жени – има само "то". В същото време на конференция в Берлин шефът на руските железници Владимир Якунин /довереник на Владимир Путин/ заяви, че Европа отрича изконните си ценности и губи идентичността си.

Консервативната промяна

Думите на политиците не отразяват непременно мнението на целия народ - все пак руските зрители дадоха пет точки на Кончита Вурст. Но контролираните от държавата медии се постараха на свой ред. Шефът на пропагандната агенция "Русия днес" Дмитрий Кисельов размаха в едно телевизионно шоу снимката на Кончита и зададе следния въпрос: "Европейският съюз не се ли е разделил вече от години от каквито и да било норми? Първо отпаднаха християските норми, на които се основава Европа. След това те започнаха да поставят под въпрос нормите на традиционното семейство. А новите норми се раждат почти със скоростта на светлината. До какъв край ще се стигне, щом всички норми се поставят под въпрос?".

Това в никакъв случай не са личните изявления на един отделен човек. В Русия в момента се наблюдава консервативна промяна, която обхваща все по-голяма част от елита. Повод за обществения дебат по темата стана речта, произнесена от Владимир Путин по случай 20-та годишнина от приемането на руската конституция. Президентът открои претенциите на Русия да е водеща световна сила. И обоснова това с ценностите, които страната последователно отстоява като духовна и морална основа на цивилизацията: традиционното семейство; животът, който се опира не само на материалните ценности, но и на духовните. Путин призна, че става дума за консервативни ценности и цитира философа Николай Бердяев с думите: "Смисълът на консерватизма не е да възпира движението напред и нагоре, а да предотврати движението назад - към хаотичния мрак и първобитността". Както съобщава близкият до Кремъл вестник "Известия" - книгата на Бердяев "Философия на неравенството" се била превърнала в задължително четиво за сътрудниците на президента.

Лев Гудков, ръководител на независимия социологически институт "Левада", казва на базата на проведените изследвания, че елитът изсипва върху народа една "еклектична каша". Която съдържа както консервативни, така и империалистически, националистически и традиционалистични елементи. "Така се насажда мнението, че Европа е загубила своите традиционни ценности, които Русия съхранява. Като зад всичко това не се крие нищо повече от защитен рефлекс и комплекс за малоценност. Това са изкуствени идеи, които се струпват припряно и са пълни с противоречия."

Но пък се натъкват на широк отзвук в Русия, не без съдействието на православната църква. Нейният ръководител патриарх Кирил е тясно свързан с президента, на когото оказа подкрепа и по време на предизборната борба.

Доктрината от Корфу

Още през 2005, по повод годишнина от освобождането на Корфу от чуждата окупация благодарение на руските войски през 1799, на гръцкия остров се събират представители на руската православна църква, политици, бизнесмени, журналисти и консервативни идеолози, които излизат и с т.нар. "руска доктрина".

Документът отрежда централно място на руската нация. В него се говори за силната и уникална руска държава, както и за необходимото свързване на демокрацията и автокрацията. Както е посочено: "Съвременният Запад е общност на индивиди, които по никакъв начин не си пречат, но се опитват да наложат своя стил на другите нации. Докато Русия е страна, в която се оформя нова етична система: на омраза към злото и защита на идеалите. Идеалът се състои в това да се противопоставим съвместно на злото, варварството и плячкосването".

През 2012 консервативните политици, учени, публицисти и духовници се срещат отново в Изборск, в северозападна Русия. И създават т.нар. "Изборски клуб", представен в интернет и под името "Институт за динамичен консерватизъм". Изготвената на Корфу доктрина е възлов документ на сайта. Един от основателите на клуба - философът Александър Дугин, няма време за интервюта, но в сказките си поднася само небивалици за Запада: "Какво означават свобадата и демокрацията в дебатите на Запад, в Европа? Един ляв либерал да спори с един десен либерал. А ако някой не либерал, е смятан за фашист, комунист и го прибират. Ако детето нарече майка си "мама", може да бъде санкционирано от службите за младежта, защото би трябвало да каже "един от моите родители". Мама е сексизъм. Има строги закони, които определят нормите на политическата коректност - така, както ги разбират либералите".

Дугин не е особено популярен сред народа, посочва социологът Лев Гудков. Но и изтъква, че философът е член на експертния съвет към председателя на Държавната дума. И е преподавал както в Академията за държавни служители, така и в университета на външното министерство - респективно е повлиял немалко на чиновниците около Путин.

"Ние не сме Европа"

Друга водеща фигура от "Изборския клуб" е публицистът Александър Проханов, който в телевизионната си рубрика обясни на публиката защо Западът толкова мрази Русия: "В руската душа, в руското съзнание живее мечтата за идеалното съществуване, в което царят добро и благост, няма насилие, никой не властва над другия, а има пълна справедливост. Русия постоянно се опитва да приложи тази справедливост на практика. И заради тази мечта Западът не приема Русия - тъй като тя е постоянно присъда над Запада, която той не може да понесе". Понеже на Запад - както казва Проханов - властва доларът, златният телец.

Член на клуба е и публицистът Михаил Шевченко, който е редовен коментатор на критичното към Кремъл радио "Ехото на Москва". Според него става дума за "либерален фашизъм". А Русия не може да бъде либерална. "Това би разрушило духа на нашия народ, както и свободата му. Модерният западен неолиберализъм представлява надмощие на спекулативния капитал. А аз не искам подобно нещо. Колкото по-бързо Европа разбере, че ние не сме Европа, толкова по-добре. Ние сме Русия. Обичаме Европа, обичаме европейската култура. Посещаваме Европа с удоволствие, търгуваме с европейците и се радваме, когато ги видим. Но не сме Европа."

Този вид тези рефлектират междувременно и в действията на правителството. Министърът на културата Владимир Мединский редовно участва в сбирките на "Изборския клуб". В началото на годината неговото министерство оповести предложенията си за принципите на държавната културна политика. Там също се казва, че Русия не е Европа. Мединский предлага отвръщане от т.нар. "либерално-западни" начала, от мултикултурализма и толерантността и насърчаване само на тази култура, която отговаря на ценностната система на руската държава.

Общото между Русия и европейските националисти

След анексията на Крим и протеста на западните държави срещу подхода на Русия всички тези тенденции само се засилват. Но пък националистическият дух в изказванията на Путин се натъква на все по-голяма подкрепа сред европейските десни партии като френския Национален фронт. Офисът на неговата лидерка Марин льо Пен - както се видя от телевизионните репортажи - междувременно е пълен с руски сувенири.

Европейските десни и руският елит са обединени от тяхното общо отхвърляне на Европа. Обединява ги и техният антиамериканизъм и схващането, че народите трябва да живеят един до друг, а не един с друг. Сега в Москва се надяват и на подкрепа от страна на европейските десни за боевете в Източна Украйна. "Имаме нужда от общоевропейска кампания, в рамките на която тези, които ценят истинските европейски ценности, застават зад онези, които защитават тези европейски ценности", заяви сътрудникът на президента Йосиф Дискин.

Становището на Русия е, че властта в Киев се държи от фашисти, подкрепяни от САЩ, които искат да унищожат европейската цивилизация както по време на Третия райх. Докато Русия и сепаратистите в Източна Украйна се явяват пазители на цивилизацията.

Каква е причината?

Все пак остава въпросът защо президентът Владимир Путин и неговото обкръжение залагат толкова много на традиционните националистически ценности? Защо е това отхвърляне на почти всичко, което се числи към ценностите на Европа и САЩ? Социологът Лев Гудков смята, че по този начин властимащите се опитват циментират по псевдоинтелектуален път своя отказ да извършат реформи.

"Както е известно - авторитарните режими се интересуват от съхранението си и своето обогатяване. И отхвърлят реформите. Затова идеологията на всеобщите човешки ценности и това, което беше валидно по време на управлението на Горбачов и донякъде при Елцин - изграждането на демокрацията, е подменено с идеология, пропагандираща националните традиции, завръщането към корените, към фиктивните национални традиции."

Губков не смята, че мнозинството от населението споделя екстремно консервативните ценности и антиевропейския курс. Не вярва обаче и, че хората ще се противопоставят на това.