Нови разкрития: каква е истината за трагедията край Своге?

Коментар от Петър Чолаков:

Институциите продължават да мълчат за причините, довели до жестоката катастрофа край Своге, която отне живота на 20 души. Проблемите във възлагането на обществените поръчки, които катастрофата открои, предизвикаха трусове във властта и доведоха до оставките на министрите Ивайло Московски, Валентин Радев и Николай Нанков. За момента обаче единственият обвиняем за тежкия инцидент е шофьорът на автобуса.

Разследване на журналистката Валя Ахчиева, публикувано на сайта euelectionsbulgaria.com, стига до извода, че властите очевидно са спестили на обществото заключенията от доклад, който хвърля светлина върху катастрофата. Въпросният доклад е изготвен от работна група, включваща 13 експерти, която е назначена още на 7 септември 2018 година. Близо три месеца по-късно, на 30 ноември, заключенията и препоръките на работната група са депозирани в АПИ.

Какво пише в доклада?

В документа, копие от който бе предоставено на Дойче Веле от сайта euelectionsbulgaria.com, проверката на пътната безопасност е обвързана с начина, по който е изпълнен проектът. Специално внимание е отделено на два факта. Първо, „не са предвидени отводнителни съоръжения” - тоест, липсва отводняване на участъка, а катастрофата край Своге стана именно в условията на силен дъжд. Когато водата от падналия дъжд се задържа върху платното, вместо да се оттича в нарочни съоръжения, това създава сериозни предпоставки за инциденти. В тази връзка препоръката на работната група е да се „обърне особено внимание на отводняването, тъй като това е основен фактор за целостта на пътя и пътната безопасност”. Второ, установено е, че тъй като „не е предвидена тротоарна конзола, това принуждава пешеходците да вървят по пътното платно”. Сред препоръките е и проверка на пътната настилка.

Няма смисъл да изреждаме останалите заключения в доклада. Думата имат експертите. Неясно остава обаче дали препоръките са изпълнени и дали някой някога ще понесе отговорност за некачествения ремонт на пътя-убиец. А и както се разбра, за проблемите с настилката и изобщо с безопасността на пътя неправителствени организации са информирали институциите далеч преди катастрофата през август. Но явно тези сигнали са останали без последствия. Година по-рано, на същото рисково място, отново след силен дъжд се сблъскват две коли. Умира жена от Своге, а друга оцелява по чудо. Сега имаме и този доклад, който изглежда се държи под похлупак, защото може да вдигне нечие кръвно…

По данни на МВР, само през първите три месеца на тази година при катастрофи са загинали 112 души, а през 2018 жертвите са били 610. Колко ефективни могат да бъдат мерките за предотвратяване на войната по пътищата, след като строежът и ремонтът на тези пътища нерядко са поверени на „наши хора”, на които обикновено не се търси сметка за претупаната работа?

Генералният проблем

Още по-важно е какво показва този случай. За да отговорим, трябва да го поставим например в контекста на скандалите около ремонта в центъра на София. И там бе направен неуспешен опит казусът да бъде набързо туширан и приключен с подмяната на предпазния „бушон” (става дума за оставката на зам.-кмета Крусев). А „Апартаментгейт”, който уж взе „свидни жертви”, също е строителна афера, макар и с много по-малка обществена опасност от зле ремонтиран пътен участък.

Трябва да е ясно: оставките, подмяната на бушоните и пр. не лекуват заболяването на институциите. И как ли ще си отговорим, ако се запитаме: това ли са единствените прегрешения или виждаме само върха на пословичния айсберг? Дали става дума само за няколко лъжички катран в меда, за няколко „миризливи чорапа”, които сега се разплитат пред очите ни - или цялото „пране” е такова?

Проблемът, с две думи, е в злокачествената институционална култура. На пръв поглед изглежда твърде лековато да посочим с пръст и да кажем: това е „моделът ГЕРБ”. Макар партията на г-н Борисов да управлява почти без прекъсване вече близо десет години, бъркането в кацата с меда се е превърнало сякаш в един вид спорт, който практикуват редица български политици. От друга страна продължителният престой начело на държавата обикновено води до самозабравяне. А и апетитът идва с яденето. И още нещо: парадоксално е, че имотните сделки на управляващите разтресоха кулите на властта по-силно, отколкото загубата на човешки живот.

Накрая да кажем и това: докато тарикатската институционална култура не бъде изкоренена, докато този „спорт” се практикува нагло пред очите на обществото, то ще продължи да живее от ден за ден. Всеки е потънал във вселената на собствените си дела, заразен със солипсизъм, застинал под завивките на комфортното безхаберие. Докато ни сполетят следващата катастрофа и следващият оглушителен скандал.

*****

Вижте и това видео от архива ни: