Нови еколози чистят отровения политически климат в България

На пръв поглед предизборната новина от тази седмица беше произведена от Конституционния съд на България. Той премахна осемпроцентната изборна бариера за коалиции, но пък остави несправедливото разпределение на избирателните окръзи за мажоритарния вот. Както се казва: Бог дал - Бог взел. В сянка обаче остана една друга новина, която всъщност би трябвало да повиши самочуствието на българина като част от гражданското общество. Ако, разбира се, той държи на това.

Връщане към зората на българската демокрация

Една малка партия от млади хора успя да събере от дарения на гражданите по улиците нужната сума от 50 хиляди лева, за да се яви на европейските избори. Партия "Зелените" все пак се пребори с онова, което мнозина не идентифицираха като проблем - увеличената повече от три пъти вноска за участие в изборите. За големите партии вътре и извън българския парламент, който гласува поправката в закона, подобна сума е смешна. Плащането й според тях е елемент от българската демокрация, също толкова саморазбиращ се, както и обръчът от фирми, който ги крепи. За алъш-вериша в българската политика се е изписало толкова много, че липсата му е сензация сама по себе си!

За жалост, това е сензация в една демокрация, която българското общество гради вече 20 години. Защото зараждането на партия "Зелените" и подкрепата, която тя получи от обикновени граждани по улиците, е явление, познато ни от зората на българската демокрация. Няма лошо, ако това се случваше спорадично, но през последните години българинът сякаш свикна да му сервират готови за властта, финансово "уредени" партии, които му обещават, че и те на свой ред "ще го уредят" - най-напред с лидер, а пък после и със светло бъдеще. Като част от абсурда в българската политика тези партии със строга йерархия и структури се наричат официално "движения", заигравайки се с представата за "гражданските движения" като продукт на пряката демокрация. Точно това обаче едва ли им е донесло допълнително гласове. Българският избирател е по природа недоверчив към разни там не съвсем организирани протестни движения.

Ще потънат ли отново идеалите?

Любопитното е, че същият този избирател /да кажем средностатистически/ бръкна в джоба си и даде някой лев, за да подкрепи една нова партия, произлязла от еко-инициативи. Защо ли? Може би, за да се отърве от гузната си съвест, тъй като на изборите все пак ще гласува за така наречените "утвърдени партии", изцапани от мръсните битки по между си. Или пък може би е силно впечатлен от това, че тези млади момичета и момчета все пак понякога успяват да наложат исканията си с плакати по улични протести и с петиции до Брюксел... Или пък защото новите зелени са на малко повече години от българската демокрация и подкрепяйки ги българинът на средна възраст си позволи лукса да си спомни чрез тях за някогашните си идеали...

Апропо идеали - те могат много бързо да потънат точно заради пред- и следизборни сметки. Достатъчно е да хвърлим поглед назад към кратката история на същата тази демокрация, а и на родените от нея досега зелени партии. Добре ще е, ако поредното им издание - партия "Зелените" - не забравя този факт. Тя едва ли ще прескочи четирипроцентната бариера за евроизборите и за българския парламент. И въпреки това със сигурност ще е от полза - не само за здравословното развитие на новите еколози, но и за отровения политически климат в страната.