Нова световна война? Хайде да не преувеличаваме.

Нова световна война? По-полека, нека си поемем въздух, призовава Клеменс Вергин в обширния си анализ в германския „Ди Велт", от който сме подбрали няколко пасажа.

В началото Вергин пише за все по-разпространените страхове, че ескалацията на конфликта в Сирия може да доведе до нова световна война. В тази връзка авторът цитира предупреждението на Тръмп в Туитър и коментара на руския посланик в Либия, че неговата страна може да атакува американски позиции.

Биене в гърдите

„В момента е най-добре всички да поемат дълбоко въздух, включително политическите актьори", препоръчва Клеменс Вергин. Защото „всъщност ситуацията изобщо не е сравнима с Кубинската криза. (…) Вече от дни е ясно, че ще има наказателни удари, след като сирийските сили използваха отровен газ срещу собственото си население. Още преди година Тръмп нареди да бъдат извършени такива удари, след като силите на Асад атакуваха с отровен газ град Хан Шейхун. А руснаците, подобно на Тръмп, правят сега именно онова, което най-добре умеят: да се бият в гърдите.

Москва добре знае колко са чувствителни европейците и как начаса изпадат в паника, когато руският мечок задрънка с оръжие. Заплашителните гримаси са част от дневния ред на Москва, те целят да стреснат всички и да им припомнят, че страната може и да е икономически съсипана, но във военно отношение все още играе в първа лига, най-малкото що се отнася до ядрените оръжия. Русия вече не е градивна сила, но иска поне да остане блокираща сила и да опази своя клиент Асад от последствията заради нападенията с отровен газ, прикривани от самата Москва.

Заплахата, отправена от един по-скоро второстепенен дипломат - руския посланик в Либия, междувременно беше чувствително омаловажена от Кремъл. Сега се казва, че Русия ще отвърне на удара единствено ако бъдат атакувани руски позиции или руски войници. Тръмп също омаловажи своя войнствен туит и влезе в един по-миролюбив тон по отношение на Москва", пише Вергин.

По-нататък авторът коментира разпространените сравнения между сегашната ситуация в Сирия и Кубинската криза от 1960-те години:

„Сирия изобщо не може да се сравнява по значимост с Куба от онова време. През 1960-те години СССР разположи в Куба установки за ядрени оръжия - директно край бреговете на САЩ. По този начин за САЩ възникна директна заплаха, и то от един противник, който беше много по-опасен от сегашна Русия. Тогава САЩ поставиха своите ядрени сили в предпоследна степен на бойна готовност, която важи непосредствено преди избухването на ядрена война. Докато конфликтът в Сирия е просто задочна война, в която никой, включително и Путин, няма да рискува ескалация до ядрена война. (…)

Заплашителните гримаси на Русия трябва да бъдат разобличени като блъф. Москва вече от години се опитва да се състезава в много по-висока от реалната си категория. И досега имаше успех, защото на Запада му липсва волята да се противопостави по-решително срещу руските агресии. Навремето германският канцлер Хелмут Шмит беше определил СССР като „Горна Волта, но с ядрени ракети". Същото важи и за днешна Русия, която се опитва да изиграе слабите си карти по най-умния възможен начин. Защото в действителност руската икономика е по-слаба дори от италианската, а страната е много уязвима от западните санкции.

Връщане към матрицата на Студената война

Както европейците, така и Обама и Тръмп реагираха през последните години неадекватно по отношение на Москва - като имаме предвид сериозните руски агресии. (…) Това не донесе нищо особено. Напротив, сякаш насърчи Москва да разширява периметъра на своите атаки, провокации и заплахи. Русия изцяло се е върнала към матрицата на Студената война, макар че използва много по-модерни средства - показва го водената от нея пропагандна война в интернет.

Ето защо вече е време Западът също да си припомни някои ходове от времето на Студената война. На първо място това означава да запази спокойствие и да не се оставя заплахите от Москва да го натикват в миша дупка. Изкуството на Студената война се състоеше в балансиране, а Западът спечели тази война, защото при необходимост демонстрираше нужната твърдост и готовност за рискове, но без да води нещата към истинска ескалация. Подобна твърдост е необходима и сега", заключава авторът на "Ди Велт".