Нов патриарх или нов разкол?
22 ноември 2012Сега Българската православна църква е силно провинциализирана и почти не поддържа международни контакти. Не така е било преди 1944 година, когато много свещеници са се изучавали зад граница, а в църквата е имало строго спазвана йерархия, счита историкът Момчил Методиев, който следи процесите в църквата още от комунистическо време. “Репресиите след 1944 година засягат поне 10 на сто от свещенослужителите, като много от тях са хвърлени в затвори и лагери. Извършени са и голям брой убийства.
Църковен феодализъм
Сред тежките проблеми, които този период завещава на днешната църква, се откроява един много угнетяващ от морална гледна точка въпрос: и до ден днешен църквата не е направила абсолютно нищо за канонизирането на своите мъченици, избити от комунистите. Такъв е напр. убитият през 1948 г. Неврокопски митрополит Борис. Редом с внедряването на агенти и доносници изпитана тактика на “народната власт” срещу подчинената на строга йерархия църква е заиграването и фаворизацията на определени митрополити, които започват да се чувстват и да действат в своите епархии като недосегаеми от волята на патриарха и синода и така подриват авторитетите им.
Феодализацията на епархиите и техните предстоятели става още по-осезаема след разкола в църквата в началото на 90-те години на миналия век. “Днес провинциализацията на българската църква е довела дотам, че митрополитите не се смущават да стават проводници на бизнес-интереси във вреда на вярата и миряните”, констатира Методиев. Приемането и демонстрацията на скъпи подаръци от висшите църковни служители е само върхът на айсберга, допълва той.
Разкол без пречистване
“Разколът в църквата преди две десетилетия всъщност беше опит да се прехвърлят бедите от една на друга болна глава. Доказателство за това е фактът, че начело на алтернативния синод застанаха архиереи с минало, в което има сериозни съмнения за връзки с Държавна сигурност. Те се защитиха като обвиниха патриарха за времето на комунизма, когато първоначално комунистическата тайна полиция следеше и елиминираше неудобните на властта свещеници и членове на висшия клир, казва Момчил Методиев. Със създаването на Държавна сигурност през 1967 г. планът се променя и целта вече е активно проникване и подмяна на неудобните архиереи с верни на партията агенти и доносници на тайните служби, облечени в расо и калимявка. Възниква дори нещо като социалистическо съревнование кой ще вербува повече свещенослужители. Вербуваните хора с висок църковен сан са на пожизнено служение.
Със смъртта на варненския митрополит Йосиф през 1988 г., който за ДС докрай си остава “реакционен елемент”, пада и последната крепост на някога независимата от светската власт Българска православна църква. След това Варненската епархия е оглавена от дългогодишния сътрудник на Държавна сигурност “Ковачев”, известен днес като Кирил, митрополит Варненски...
ДС-мониторингът върху вярващите
Разбира се, само с терор и агентурна работа сред висшия клир църква не се разбива. До този извод стигат в ДС към края на 60-те години, когато е констатирано, че 80 на сто от погребенията, половината от кръщенетата и една трета от сватбите и венчавките продължават да се извършват по отхвърлените от комунистите църковни ритуали. Нещо повече, близо половината от населението на страната, независимо от вероизповеданието, твърди, че вярва в Бог и религиозните символи.
Тогава на помощ идва опитът на съветските другари - изработена е система от “заместващи” граждански ритуали, които да изкоренят всякакви религиозни традиции в живота на социалистическия труженик. Големите религиозни празници биват забранени, а когато настъпи такъв, църквите се ограждат с живи милиционерски вериги, които пропускат само хората с “покани”. Зачеркването на религиозния елемент в рисуването на великденски яйца става повод за провеждането на “конкурси за красота”, свидетелства историкът Момчил Методиев.
Всички тези мерки изглежда дават резултат: в края на 80-те години ДС отчита, че вече само 5 на сто от сватбите в страната се извършват с религиозен ритуал, а при погребенията делът им е паднал почти двойно. По онова време дори в управляваната от диктатора Чаушеску Румъния не съществуват забрани и масови преследвания на вярващите, а членовете на румънското Политбюро публично присъстват на извършвани по източноправославния канон женитби, кръщенета и погребения.
Тежък избор на новия патриарх
Момчил Методиев се надява, че Патриаршеският църковен събор ще посочи кандидати, които да са максимално отдалечени, а най-добре и изцяло незазабъркани с Държавна сигурност. “В дългосрочна перспектива нещата с църквата ще се оправят най-малкото заради това, че разколът е вече неприемлив вкл. за клира и свещениците", казва изследователят на БПЦ. Той не отрича възможността за промяна на църквата отдолу – откъм миряните, енориите и техните настоятелства, макар православната църква да си остава много консервативна. Методиев се надява в средносрочен план църквата отново да заеме някои традиционни за нея социални ниши, каквито са напр. религиозното обучение в училищата и работата с младите, тежко болните и осъдените. Нужно е също да бъдат решени и тежките финансови и кадрови проблеми на църквата. Един от тях, например, е свързан с намаляващия брой на монасите, свещениците и кандидатите за религиозните училища и Духовната академия.
Автор: Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов