Ницше: "Аз не съм човек, а динамит"

„Аз не съм човек, аз съм динамит“, пише Фридрих Ницше в своята автобиография „Ecce Homo“. И наистина философът и писател несъмнено успява да хвърли бомба във философията. "Бог е мъртъв, ние го убихме“ гласи един от най-известните му цитати, макар и непълен. 

Ницше е роден през 1844 година в малкото селце Рьокен, тогава част от Прусия. Баща му е евангелски пастор. По-късно започва да учи теология в Бон, но бързо сменя специалността и избира класическа филология. На 25 години става професор по класическа филология в Базел. Здравословни проблеми го принуждават да прекъсне академичната си кариера през 1875 година. Оттогава се отдава на писането и философията.

Почит към културата и критика към религията

С „Раждането на трагедията от духа на музиката“ Ницше примесва възхищението си към песимистичния философ Артур Шопенхауер с това към композитора Рихард Вагнер. Ницше се запознава с Вагнер в Лайпциг години по-рано и е вдъхновен от музиканта.

В „Раждането на трагедията“ Ницше очертава основите на своето мислене. На близо 100 страници, разделени на 25 глави, той развива своя културен мироглед, позовавайки се на изследването на гръцката култура, любовта към музиката и уважението към Шопенхауер и Вагнер. Лингвистът поставя под съмнение надеждността на думите и текстовете: „Има само тълкувания, няма факти“, гласи една от известните му сентенции. Тя демонстрира фундаменталната му критика към езика, която впоследствие ще бъде възторжено възприета от постмодернистите.

Темата за християнството е сред другите акценти в трудовете на Ницше. „Антихрист“ се превръща в кулминация на неговата критика към религията. В книгата философът обвинява християнството и теологията за всички злини на Запада. Експертите, занимаващи се с живота и работата на Ницше, предупреждават той да не бъде разглеждан като антихристиянин. Има много индикации, че Ницше е искал да спаси християнството чрез разчитането му. Но това е още един пример за твърдия подход на мислителя, проявяващ се в заглавието на неговия труд „Как се философства с чук в ръка“.

Болести го съпътстват непрестанно

Плод ли е радикализмът на неговите текстове на прогресиращи психични и неврологични заболявания? Години наред философът страда от остра мигрена и болки в корема, а по-късно почти ослепява, вероятно вследствие на нелекуван сифилис.

От 45-годишна възраст Ницше страда от психично заболяване, което го прави неспособен да работи. Той прекарва остатъка от живота си под грижите на майка си, след това на сестра си, и на 25 август 1900 умира на 55-годишна възраст.

Фридрих Ницше така и не осъзнава славата си, която печели в последното десетилетие на 19 век. Сестра му Елизабет Фьорстер-Ницше е негова единствена наследница. Очевидно отчасти от незнание, отчасти умишлено, тя публикува избирателно неговите трудове. Експресионистите откриват лингвистичната сила на Ницше и възхвалят книгата „Тъй рече Заратустра“. По-късно националсоциалистите и фашистите, сред които италианският диктатор Бенито Мусолини, използват създадените от него термини като "човекът-господар" и "воля за власт". По тази причина работата на Ницше е стигматизирана в следвоенна Германия.

"Ницше е казал всичко"

Екзистенциалисти като Сартр и Камю преоткриват германския философ. По-късно мислители като Жак Дерида и Жил Дельоз също се уповават на неговата работа. "Всеки метал може да бъде намерен в мината на този мислител", предупреждава италианският философ и съредактор на трудовете на Ницше Джорджо Коли (1917-1979). Той допълва: "Ницше е казал всичко - и обратното на всичко!"