Нима искаме онази Европа на ужасите?

Коментар от Александър Андреев:

„Искате ли тоталната война?“ - това крещи Йозеф Гобелс през 1943 година в една своя легендарна реч, която има за цел да мобилизира германците пред лицето на грозящата ги военна загуба. Защо се сещам за този истеричен крясък на Гьобелс тъкмо в деня, когато Европа празнува мирното си възраждане след една ужасяваща война? Ами защото днес популисти, националисти и криптофашисти из целия континент крещят същото. Да, разбира се, не го крещят дословно. Пенят се за национален суверенитет, против бежанци, мигранти и всичко чуждо, против Истанбулската конвенция и еманципацията на хомосексуалните хора, против толерантността, против европейската солидарност, против общата валута… Списъкът е дълъг, но ако го разшифроваме, под черта остава една дума: война. Голяма част от тези хора навярно не си мислят, че искат точно война. Но ако биха се замислили, ако можеха да се замислят, веднага щяха да разберат, че призивите им водят европейците с големи крачки към нова катастрофа.

Разберете: Европа ни дава нещо безценно

И така: Нима искаме тоталната война? Нима искаме децата ни да мрат като мухи по фронтовете, където ще влязат в действие високотехнологичните оръжия на 21-ви век? А после техните деца отново да събират тухли от разрушените си къщи, да гладуват, да измират от епидемии?

Може би тази опасност ви се вижда преувеличена. Но по същия начин десетки милиони европейци и техните политици преди Втората световна война години наред вярват, че опасността от Хитлер е преувеличена. Че, видите ли, той просто иска да възстанови една историческа несправедливост и да създаде нов, по-напредничав ред в Европа. А и тайничко симпатизират на неговия изтребителен антисемитизъм - точно така, както днес мнозина симпатизират на прикрития расизъм, който надига глава в отношението към малцинствата и мигрантите в Европа.

Ако мислите, че в днешна Европа вече не могат да избухват войни, припомнете си какво стана съвсем наскоро в бившата Югославия. И се замислете дали онези кръвопролитни войни щяха да избухнат, ако югославяните членуваха в ЕС.

Поуките от миналото

Някои ще кажат, че Западът насърчи разпадането на Югославия. И това донякъде е така. Но целта му тогава беше да се предотврати касапницата, която изглеждаше неизбежна, след като Слободан Милошевич пое безкомпромисен националистически курс. С две думи: в дъното на югославските войни от 1990-те години беше отново национализмът.

Национализмът, който през 19-ти век в Европа се ражда като дете на либерализма. Тъкмо този национализъм, който тогава въплъщава желанието на народите за свобода, демокрация, справедливост и напредък, сега е на път да извърши отцеубийство. И да унищожи не само либералните идеи, но и небивало дългия мир в Европа.

Въпреки това: Честит Ден на Европа!