Нима Европа има нещо, което да я свързва с Турция?

Не без основание някои хора смятат, че не е особено мъдро германският Бундестаг да изразява позиции по историческите прегрешения на други народи. Но театърът, който разигра Турция след приемането на германската резолюция за арменския геноцид, прехвърли всякаква мярка. След изцяло неприемливите нападки срещу германски депутати от турски произход последваха някои дипломатически мерки. Да не допуснеш един държавен секретар да посети общата военна база в Инджирлик – е нещо напълно немислимо между съюзници. Та нали тъкмо Бундесверът подсигуряваше доскоро турската сухопътна граница към Сирия, а разузнавателните полети, извършвани над Сирия и Ирак, допринасят и за сигурността на самата Турция.

Намеренията на Ердоган са твърде прозрачни. Той преекспонира темата по чисто вътрешнополитически съображения, като в същото време много внимава да не се пречи на военните действия. Забележете – за военния персонал, необходим за поддържането на оперативните действия в Инджирлик, достъпът си остава разрешен.

В ЕС ще се радват, ако Турция се откаже от преговори за присъединяване

А предложението на Ердоган да се свика референдум за това дали да бъдат продължени преговорите за присъединяване към ЕС най-вероятно му служи като вентил, чрез който се пренасочва вътрешнополитическият натиск към Европа. При всички положения обаче тази инициатива не е нещо, което трябва да се взима на сериозно. Защото на практика няма правителство в ЕС, което да не би се радвало, ако Турция сама реши да се откаже от присъединителните преговори. А и за какво ще агитира турският президент тогава? За преговори с един клуб, който той редовно ругае?

На Запад Турция се счита за важен партньор – но главно заради възловото й геополитическо положение и членството в НАТО. Бежанската криза откри допълнително поле за сътрудничество. Събитията от последните седмици обаче показаха, че отвъд тези неща няма почти никакви общи интереси, камо ли пък някакви общи ценности. Кардиналната грешка на политиката за разширяване на ЕС се дължеше на вярата, че страни, с които общността си сътрудничи по стратегически съображения, би следвало да получат и пълноправно членство. Да си признае чистосърдечно тази заблуда спада към многото задачи, които европейската политика има да изпълнява.

Николас Бусе, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main