Попарената надежда, че ЕС ще освободи българите от мафията

Европейски издания все по-често обръщат задълбочен и аналитичен поглед към събитията в България. Днес сме подбрали със съкращения две публикации. Първият анализ е от д-р Хелене Кортлендер, която ръководи бюрото на фондация „Фридрих Еберт" в София.

"Къде е Баце? - под този хаштаг в България събират сведения за местонахождението на министър-председателя. Защото „Баце“, премиерът, който иначе присъства навред в медиите, съвсем буквално изчезна от екрана. И го няма най-вече там, където страната ври и кипи политически“, коментира авторката на текста.

По-нататък тя пише за едномесечните протести в България и установява, че оставките на четирима министри не са укротили хората: „Нещо повече: цари недоверие и възмущение, че правителството се опитва толкова евтино да се измъкне. Но протестите не са насочени единствено срещу правителството на Борисов. Гневът се обръща срещу сенчестите правила на политическата игра в България, срещу могъщите мрежи от политици и предприемачи, които взаимно си раздават обществени поръчки. И срещу едно правосъдие, което прикрива тази практика. Срещу тормоза над независимите журналисти и срещу корупция на най-високо равнище.

"Горчива ирония: европейските пари подхраниха корупцията в България"

Става дума обаче и за ЕС и за несбъдналите се надежди след повече от десет години еврочленство, което обещаваше ръст на благоденствието, но и функциониращи институции, върховенство на закона и една модерна държавност. Надеждите, че Брюксел ще бъде не само добрият чичко, който праща пари, но и инстанция за контрол над корумпираните елити. Да, парите потекоха, но контролът тъй и не се появи. Горчива ирония: европейските пари само подхраниха корупцията в България - просто защото тя избуява именно там, където има какво да се преразпределя. (…)

Дълго време се задържа очакването, че ЕС ще освободи българите от онова, което те наричат мафия: картела от великолепно омрежени олигарси, свързани и с организираната престъпност. Постепенно обаче става ясно, че в Брюксел никой не забелязва случващото се в България. Дори по-лошо: никой не желае да го забележи. И парите от Брюксел продължават да се стичат, въпреки скандалите.“

По-нататък в статията си авторката цитира призивите на демонстрантите към ЕС и отбелязва, че всъщност партньорите от ЕС едва ли си правят особени илюзии за това как правителството на Борисов употребява европейските фондове - просто защото трайните злоупотреби са прекалено очевидни. „Брюксел с радост се оставя да го лъжат“, констатира Кортлендер.

Тя обяснява, че в България се вади полезен политически капитал от добрите отношения с Брюксел, а Борисов непрекъснато се показва с европейските си колеги и най-вече с Ангела Меркел, която нарича „кака“. В статията става дума още за плакатите на протестиращите с призиви към Меркел и за, според авторката, конфузното изявление на фракционния лидер на ЕНП Манфред Вебер по адрес на Борисов като борец срещу корупцията. По-нататък Хелене Кортлендер пише:

„А в Брюксел и в Берлин цари тишина. Европейските партийни семейства трудно се справят с проблематични членове в своите собствени редици. Идеологическите различия често пъти са огромни, но в същото време всички гласове, които могат да се съберат в Европейския парламент, са важни. Много колебливо и едва след предостатъчно провокации ЕНП заговори в прав текст срещу „Фидес“ на Виктор Орбан. В сравнение с „Фидес“, ГЕРБ на Борисов е направо за пример: конструктивен, проевропейски партньор в търсенето на европейско решение по бежанския въпрос, партия, която до голяма степен избягва насъскването срещу малцинства. А освен всичко друго България държи затворена европейската външна граница (макар и понякога със съмнителни средства) и поддържа добри отношения с Турция. (…) Борисов е удобен партньор в ЕС, защото не вдига шумотевица като Виктор Орбан и не се държи като мачо в международната политика. Но под неговото управление демокрацията в България и нейните институции бавно, но последователно се изпразват от съдържание. Това важи и за независимото правосъдие, и за свободните медии, и за критичното гражданско общество, дори за парламента като коректив. От демокрацията остава само една фасада - за туристическа радост на европейските партньори.“

Към края на обширния си анализ Хелене Кортлендер от германската фондация „Фридрих Еберт“ пише: „Продължаващите протести са лъч надежда, че България може да съумее да реши проблемите си със собствени сили. Министър-председателят казва, че е готов да се оттегли, но това решение трябвало да вземат министрите и партийните структури. Демонстрантите пък нямат доверие в едни бъдещи избори, организирани от сегашното правителство - с или без Борисов. А друга алтернатива сякаш не се вижда. В едно скорошно допитване на въпроса коя от утвърдените партии сътрудничи с мафията почти половината анкетирани отговарят „всички“. Така че: България има нужда от всяка възможна помощ. И е време европейските партньори да дадат обет. Тяхното досегашно мълчание вече нанесе колатерални щети: сред българите се наблюдава отрезвяване по отношение на ЕС. Тъй че сега е нобходимо да се отиде отвъд общите и разводнени заклинания за върховенство на закона, за борба срещу корупцията и за разделение на властите. Необходимо е да се зададе въпросът: А къде всъщност стои Баце?“.

"ЕС не знае какво се случва с парите му в България"

За взаимоотношенията между България и Брюксел става дума и в обширна статия на испанското издание „Ел Конфиденсиал“, озаглавена „Отровното трио: ЕС не знае какво се случва с парите му в България“. В публикацията журналистът Хосе Кано сравнява българските протести с американското движение Occupy от 2011, с испанското М-15 от 2011/2012 и с френското Nuit Debout от 2016. „Мнозина сравняват сегашните протести и със събитията в България от ноември 1989“, посочва Кано, който е прекарал няколко дни в София.

„Премиерът Борисов вече не може да удържи протестите. (...) А той наистина опита всичко: представи като триумф парите от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията, уволни четирима министри, подложи се на вот в парламента, заговори за политическа стабилност в процеса на присъединяване към еврозоната, но нищо не помогна“, отбелязва авторът в началото на статията. В нея той обширно представя „Отровното трио“ и посочва, че Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков са се превърнали в „неволни лидери“ на протестите срещу Борисов и Гешев.

Пред испанския журналист Минеков казва, че Брюксел няма представа какво се случва с парите му в България, че европейските фондове не са подобрили осезаемо живота на българите, че всичко е отишло в джоба на Борисов и хората му. „Минеков е скулптор, който се радва на голямо международно признание и е излагал свои творби и в Испания“, не пропуска да посочи авторът Хосе Кано. Той е разговарял и с адвокат Хаджигенов, който обяснява, че тримата са били наречени „Отровното трио“ от проправителствени медии още преди три години. Хаджигенов не се смущава да нарича българското управление „диктатура“, посочва още Кано. „Че как иначе да наречеш правителство, чийто премиер не се свени да използва главния прокурор и полицията за походи срещу противниците си и за замазване на скандали около себе си и партньорите си“, цитиран е Хаджигенов.

В статията си Хосе Кано посочва, че в началото на юли България е направила стъпка напред по пътя към еврото, влизайки в чакалнята на еврозоната. „Протестираме, защото нито един цент, получен от еврофондовете, не е послужил за подобряване на живота на българите. И сега премиерът ни казва, че фондът за възстановяване след пандемията е победа? Нямаме му доверие“, казва пред журналиста жена, която участва в протестите в София. „Еврото няма да промени нашия живот, ако не бъде сложен край на корупцията“, добавя друг протестиращ.

Именно необходимостта от политическа стабилност в процеса на присъединяване към еврозоната е един от основните аргументи на Борисов срещу нови избори, пише Хосе Кано. „Това може да се интерпретира единствено като шега“, казва Минеков, който няколко часа след разговора си с испанския журналист повтаря същото и пред протестиращите пред Министерския съвет в София.

В статията си испанският журналист препраща накратко и към миналото на Борисов, представя сюжета с лятната резиденция на Ахмед Доган и се спира на акцията на главния прокурор Иван Гешев срещу президента Румен Радев. Журналистът обръща внимание и на ситуацията с коронавируса: по неговите думи, в началото на юли положението се е влошило, а страната е направила крачка назад, връщайки някои от ограничителните мерки. „Това бе интерпретирано от някои протестиращи като опит от страна на Борисов да използва вируса, за да прикрие собствените си проблеми“, пише испанският журналист.