Никога досега в историята на Германия

Коментар от Кристоф Щрак:

Успяха. Най-после! 135 дни след изборите за Бундестаг и след едно наглед безкрайно надборване най-сетне има договор за коалиция. Но подир голямото преговаряне идва ред на голямото треперене. Защото през следващите седмици договорът ще си остане просто доказателство за добри намерения. Работата още не е приключена.

Независимо от това Германия вече е доста по-близо до сформирането на правителство. Достатъчно е да погледнем служебния календар на канцлерката, за да разберем, че този факт има голяма тежест: в четвъртък по обяд Ангела Меркел ще приеме президента на Европейския съвет Доналд Туск, а вечерта - шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Европа чака Германия, която е ключова европейска сила редом с Франция на Еманюел Макрон. И това чакане продължи прекалено дълго. Защото времето за реформи в ЕС, за които се говори и в коалиционния договор, осезаемо се топи. Част от тези реформи са свързани с външната политика - и се появиха като теми в самия край на коалиционните преговори.

Сега всичко зависи от това решение

Колкото до вътрешната политика - тук трудно може да се открие една-единствена ключова дума. Към официалното име на Вътрешното министерство ще бъде добавена и думичката „родина" (става дума за допълнителния ресор „вътрешна сигурност", наречен по американски образец „закрила на родината" - бел.ред.), която вече се използва в същия контекст в Бавария, чийто досегашен министър-председател и лидер на ХСС Хорст Зеехофер ще бъде вътрешен министър. Този факт е многозначителен на фона на дебатите в Германия за идентичността и глобализацията. Дебати, които далеч не са само популистки.

Обемът на споразумението от над 150 страници, както и детайлираната разработка на отделните теми показват, че партньорите от една страна са искали с максимална грижливост да уредят всички въпроси, но от друга - че си нямат много доверие. Така за оставащите три и половина години до следващите избори Бундестагът получава една дебела книга с указания, написани най-вече от ръководствата на партиите и не толкова от самите депутати.

Споразумението обаче все още е под въпрос, защото тепърва трябва да го гласуват членовете на Социалдемократическата партия (ГСДП). През 2013 година това не беше проблем. Тогава повече от три четвърти гласуваха „за". Но през 2018 е по-различно. На последния партиен конгрес миналия месец едва 56 процента от делегатите гласуваха да се даде мандат за коалиционни преговори. А противниците на новото издание на широката коалиция - най-вече младежката организация на социалдемократите - продължават битката за сърцата на 464-те хиляди партийни членове, сред които цели 24 хиляди са влезли в партията само през последните четири седмици.

Медиите вече обсъждат разпределението на министерските постове, от което личи, че социалдемократите са се борили упорито и до последно. Истинска изненада е списъкът с министерства, които ще бъдат под контрола на ГСДП - партията наистина не можеше да постигне повече. Най-силно впечатление прави фактът, че социалдемократите взимат финансите и външните работи. Досега тези две министерства винаги са били в ръцете на различни партии.

Ропот срещу Меркел

Успехът на социалдемократите в преговорите означава неуспех за християндемократите. Вчера Ангела Меркел използва израза „мъчителни компромиси", а постигнатото споразумение обяснява какво е имала предвид. ХДС няма да подлага коалиционното споразумение на гласуване от членската маса или от конгрес, но това не означава, че вътрешнопартийният ропот срещу Меркел ще утихне.

Да го кажем пак: добре е - пък и беше крайно време, че направиха тази важна крачка към коалиционно правителство. Защото Германия прекалено дълго се управлява от служебно правителство, което по определение не е съвсем дееспособно. Но независимо от голямото облекчение, което изпитваме в момента, нека не забравяме, че последните препятствия ще бъдат преодолени едва идния месец. Наистина, крайно време е.