Никакви оръжия за Рияд. Да, и стига вече лицемерие!
23 октомври 2018
Може ли все още някой да проследи изявленията, извиненията, развитията и декларациите в случая с убития преди по-малко от три седмици журналист Джамал Кашоги? Например, когато в неделя федералната канцлерка Ангела Меркел обяви, че "не могат да се осъществяват оръжейни доставки за Саудитска Арабия, в ситуацията, в която се намираме сега". В същото време Рияд разпространи своята втора версия как е бил убит Кашоги в консулството в Истанбул. Новината още не бе обиколила света, когато кралското семейство изказа съболезнования на семейството на убития от името на престолонаследника Мохамед бин Салман. Все пак отказът на Ангела Меркел от по-нататъшни оръжейни доставки за Саудитска Арабия е в правилната посока. Понякога и преди всичко в политиката правилните неща са вършат и по неведоми причини. Защото още в коалиционния договор на федералното правителство е записано, че Германия не трябва повече да продава оръжия на страни, участващи във войната в Йемен.
Германски оръжия за страна, която води война
Саудитска Арабия е водещата сила в тази война. Въпреки това германските оръжейни концерни правят блестящи сделки с богатото петролно кралство. През първото тримесечие на 2018 година разрешителните за износ на оръжия за Саудитска Арабия са се учетворили в сравнение с първото тримесечие на 2017 година и са достигнали сумата от 160 милиона евро. През септември федералното правителство е одобрило доставката на четири артилерийски системи за проследяване за Саудитска Арабия.
Джамал Кашоги стори това, което не свърши смъртта на над 10 000 йеменски граждани. Това, което мъките на милионите гладуващи не успяха да постигнат, стана възможно със смъртта на Джамал Кашоги. Най-сетне продажбата на оръжия на Саудитска Арабия и по този начин директното участие на Запада в продължаващата три години трагедия в Йемен влязоха в дневния ред на политиците. Колкото и цинично да звучи, изглежда че Западът няма проблеми с авторитарните деспоти. Западът има проблем само с непредвидимите властници. Драмата около Джамал Кашоги само временно е последно действие от спектакъла за 33-годишния саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман, който бива описван все още приятелски като "импулсивен". Започнатата от него в началото на 2015 година военна интервенция в Йемен напомня и за продължаващата блокада на Катар. Или за ливанския премиер Саад Харири, който изненадващо обяви оставката си в началото на ноември миналата година в един саудитски хотел. Което пък даде повод за вълна от спекулации за евентуалното му отвличане.
"Искрените съжаления" на Берлин
По ирония на съдбата, само преди по-малко от месец германският външен министър Хайко Маас се извини на своя саудитски ресорен колега Абдел ал-Джубеир в кулоарите на Общото събрание на ООН във Вашингтон за изявленията на своя предшественик Зигмар Габриел по повод ливанската криза. Без да назовава Саудитска Арабия поименно, Зигмар Габриел критикува остро "външнополитическия авантюризъм" в Средния изток. По този повод Рияд не само изтегли посланика си от Берлин, но и пренебрегна германски фирми при раздаването на примамливи държавни поръчки. След "искрените съжаления" на Хайко Маас, саудитският посланик се завърна в Берлин. Точно седмица след изчезването на Кашоги. Хайко Маас вероятно вече съжалява за своето извинение.