Нестинарски танц около премиера
Румънският премиер Виктор Понта изчерпа ресурса си. Твърдят го не само президентът Клаус Йоханис и либералната опозиция. Дори политици от управляващите партии вече го признават – къде открито, къде под сурдинка. Показателно, че все повече социалдемократи се дистанцират от своя някогашен надеждоносец. Когато обаче се стигне до гласуване в парламента, тогава цари желязна партийна дисциплина. Та нали става дума не за друго, а за запазването на властта!
В същото време Социалдемократическата партия е затънала до гуша. Нейният министър-председател ще отговаря пред съда по обвинения в измама и корупция. Румъния е единствената страна в ЕС, където действащият премиер е изправен на подсъдимата скамейка. И напук на всички призиви, включително и от устата на президента, продължава да стиска властта си.
Игрите около Понта
Понта сякаш изобщо не се вълнува от факта, че нанася вреда на имиджа на Румъния. А списъкът с неговите издънки е твърде дълъг: като се почне от доказано плагиатство в докторската му работа, мине се през многобройните му посегателства срещу правосъдието и законността и се стигне до сегашните обвинения на прокуратурата. Нищо обаче не може да го тласне към единствената правилна и морална стъпка: просто да си подаде оставката.
Така играта около компрометирания премиер навлиза в следващата си фаза. На 11-ти октомври социалдемократите ще избират своя нов лидер. Седмица по-късно на извънреден конгрес те възнамеряват да положат основите за ново политическо начало. Цялата тази процедура изглежда нарочно сглобена. Просто социалдемократите, а най-вече техните по-малки коалиционни партньори, по никакъв начин не искаха да се откажат от Понта още в парламента и по този начин да сдадат властта на либералната опозиция. Вместо това след конгреса си социалдемократите просто ще предложат нов премиер, който трябва да бъде номиниран от президента и избран от мнозинството на управляващите партии.
Но в тези политически игрички социалдемократите сякаш губят от поглед най-важното: ако продължават с непрестанните си атаки срещу либерално-консервативния президент Йоханис, те само влошават вътрешната блокада, в която страната се намира вече над три години. Защото още предшестващите окопни битки между Понта и предишния президент Траян Бъсеску превърнаха Румъния в един твърде неблагонадежден партньор на европейската сцена. В интерес на страната е това положение бързо да се промени.
Спешно нужна е сериозна промяна
Но неуспешният вот на недоверие показа и нещо друго: либералната опозиция все още не е в състояние да сформира парламентарно мнозинство за смяна на правителството. Либералите също трябва да отговорят на мъчителния въпрос кои личности и какви идеи ще извадят на преден план. Защото неколцина от техните водещи политици само допреди двайсетина месеца все още бяха добросъвестни клакьори на Понта в социално-либералната коалиция. Тъй че можем да предположим, че и след разпадането на онази коалиция опортюнисти и от двете партии все още имат общи интереси, които преследват отвъд политическия делник.
Очевидно е обаче, че на Румъния спешно ѝ трябва сериозна промяна. Тази промяна може да дойде единствено от президента. Избирателите очакват от Клаус Йоханис да осъществи своята визия за друг вид политика. Това ще бъде едно мъчително раждане, но моментът явно е настъпил. Днес, девет месеца след като Йоханис пое властта.