Неразбираема България

Местан може и да не е майстор на филологическите науки, но онова, което направи миналата седмица, се оказа много ценно. Той демонстрира притеснение от факта, че го обвиняват в неправилна употреба на думата „реторически“, взе обвинението насериозно, показа, че е засегнат и се защити от трибуната на Народното събрание, като пое риска да го упрекнат в менторство, дидактично поведение, многознайство и интелектуално високомерие.

Малко по-късно от „Отворен парламент“ решиха да се обърнат към БАН, която влезе в ролята на адекватен рефер в езиковия спор. След като защитата на Местан беше научно развенчана, той пак се засегна и отговори на БАН - вече писмено.

Изречения без синтаксис, послания без съдържание

Ценното в този спор не е в това дали един депутат е бил прав или не, докато е менторствал, а в това, че спорът изобщо е намерил място в българската публичност. В последните години куп политици успяха да превърнат в жертва на своята самодейност не само политическото, но и езика. По-необяснимото в целия този процес беше това, че той намери подкрепа сред маса народ, начело със самия интелектуален елит. Първо стана приемливо да се смееш на дебелашки хумор, после дойде примирението с грубиянския речник, преглъщането на изречения без синтаксис и на послания без съдържание. А накрая се стигна дотам, че езикът спря да бъде фактор при определянето на нечия политическа състоятелност. Стана възможно да се кръстиш политик и да бъдеш приет за политик включително и ако си на ръба на функционалната грамотност.

Тук не става дума само за това, че куп политици говорят на диалект, не знаят как да употребяват числителни и умалителни, използват грешни предлози или произнасят глаголи от първо спрежение като глаголи от трето - все грешки, за които група езиковеди наскоро прави изследване. Става дума за всичко изброено, плюс несъществуващ словоред, мисъл и край на изречението - най-видимо при бившия министър Цветанов, но не само при него.

Нещо гнило

Летвата е паднала толкова ниско, че политик, способен да се засегне от езикови забележки и да води спор с БАН, започва да изглежда ако не симпатичен, то поне адекватен на изискванията за поста му.

Загриженост за това, че нещо не е наред с нашата взискателност към езика, имаше и по-рано, но след краткотраен порив тя все увисваше във въздуха. Един от примерите е съдбата на някогашната инициатива на министъра на държавната администрация Николай Василев да уеднакви всички табели с надписи на латиница. За целта беше лансиран мащабен проект, наречен „Разбираема България“, който даваше на хората възможност да сигнализират за екзотики от типа на това булевард „Джеймс Баучер“ да се изписва на латиница като „Dzheyms Baucher” (вместо като James Bourchier, както е името на горкия британски журналист). Беше гласуван дори и Закон за транслитерацията, който посочваше как точно да се изписват на латиница имената на улици, градове и планини.

Много шум, а накрая - нищо

Колкото и да е спорно дали изобщо тази материя трябва да се урежда чрез закон, факт е, че това усилие беше положено, пари за кампанията бяха платени, а рекламата на цялото начинание доби направо гигантски размери. Но то приключи с това, че министерството беше закрито, а с него и софтуерът за онлайн транслитерация, както и горещата линия за сигнали. Изпълнението на закона беше възложено на МОН, на чийто сайт днес няма и следа от всичко, което беше породило толкова шум. Няма архив на скъпото усилие, няма отчет, но няма и решение, че политиката е била погрешна и че законът трябва да се анулира заедно с необходимостта да се прилага.

Онзи ден по социалните мрежи за пореден път и с възмущение се публикуваше снимка на прословутата табела „Dzheyms Baucher”. Нищо, че тя е вече в небитието - за разлика от много други незнайни надписи от същия порядък. Но това си е местна болест - да положиш еднократно усилие и дори да не забележиш, когато за нула време се съсипят резултатите от него.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел