Непоносимите истини за Аушвиц
2 декември 2014Германия, декември 1963 година. Икономиката е в разцвет, хората вече са в състояние да купуват коледни подаръци на близки и познати. Изминали са 18 години от края на Втората световна война. Какво е било миналото на хората, живеещи зад съседната врата - за подобни неща всички предпочитат да си мълчат. Но не и Фриц Бауер - главният прокурор на провинция Хесен. Заедно с цял екип от предимно млади юристи, той издирва жертви на националсоциалистическия режим от различни страни, опитвайки се да ги убеди да дадат свидетелски показания пред съда във Франкфурт. Благодарение на неговите усилия, на 20 декември 1963 година започва така нареченият Франкфуртски процес за Аушвиц.
"Без Фриц Бауер процесът никога нямаше да се проведе в този си вид", казва Ронен Щайнке, който е автор на биография за германския прокурор от еврейски произход. През 1949 година Фриц Бауер се завръща в родината си от изгнание в Швеция. Той вече има репутацията на утвърден правист - успял е да издейства реабилитирането на заговорниците, организирали на 20 юли 1944 година атентат срещу Хитлер. Бауер отхвърля националсоциалистическото законодателство с аргумента, че нацисткият режим "не е бил правова, а безправова държава". Фриц Бауер е човекът, който организира първия и най-голям и до днес процес за престъпленията на Холокоста пред германско съдилище.
Съдът като класна стая
Над 360 свидетели дават показания пред Франкфуртския съд за чудовищните престъпления в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау, известен и под името Освиенцим. Сред свидетелите са и 211 души, бивши концлагеристи. "Човек можеше да помисли, че Фриц Бауер е воден от желанието да търси отмъщение и разплата. Истината обаче е друга. Той е организирал процеса, не защото е смятал, че старата Германия си го заслужава, а защото е бил убеден, че бъдеща Германия се нуждае от него", казва Ронен Щайнке.
Прокурорът Бауер се опитва да окаже и определено педагогическо въздействие над германската общественост, като я приучи да поема отговорност за собствените си постъпки. Щайнке разказва, че веднъж Бауер бил запитан какво е според него основното послание на процеса за Аушвиц. "Това, че си длъжен да кажеш "не", ако ти заповядват да вършиш престъпление срещу хуманността", отговаря той.
Обвиняемите без съзнание за вина
По време на процеса почти всички обвиняеми твърдят, че са невинни и се опитват всячески да омаловажат извършените от тях престъпления. Главният обвиняем е Роберт Мулка, бивш адютант на коменданта на лагера Рудолф Хьос. До края на процеса той предпочита да мълчи и да отрича вината си: "Лично аз не съм чувал за екзекуции в лагера, нито пък съм издавал заповеди за подобно нещо", казва Мулка пред съдебните заседатели. Той не знаел за умъртвяването на милиони хора в газовите камери на Аушвиц-Биркенау. На 79-то заседание на съда бившият концлагерист и свидетел в процеса Йозеф Глюк изразява възмущението си от поведението на обвиняемия. "Трябва да Ви заявя, че още на втория ден знаех какво се случва в лагера. И не само аз. Това малко момче беше само на 16 години. Името му е Андреас Рапапорт". С треперещ глад свидетелят Глюк си спомня за малчугана от Аушвиц. "Той викаше- чичо, знам, че ще умра. Кажи на мама, че съм мислил за нея до последния си миг. Това малко момче знаеше какво става там, а господата тук - не", заявява Йозеф Глюк. Но дори и тези покъртителни показания не оказват никакво въздействие над обвиняемия Мулка.
За първи път се говори открито за Холокоста
И все пак процесът във Франкфурт оказва огромно въздействие над германското общество. За първи път след края на Втората световна война в Германия открито се заговаря за престъпленията на националсоциалистите. 20 000 души пристигат във Франкфурт, за да следят процеса отблизо. Предимно ученици и студенти искат да научат повече за миналото на своите бащи и дядовци, които не говорят за станалото през войната.
"Франкфуртският процес за Аушвиц показа, че не можем да приписваме отговорността за престъпленията само на нацисткия ръководен елит. В престъпленията са участвали и обикновени хора, които живеят сред нас. И това е шокиращато", казва Моника Флорес, кураторка на изложбата "Пред съда: Аушвиц/Майданек", която е част от постоянната изложба в Еврейския музей в Берлин. "Големият успех на процеса във Франкфурт беше в това, че предизвиква широка обществена дискусия. За съжаление наказателното преследване на извършителите се оказа пълен провал", казва тя.
Няма давност за убийствата
На 19 август 1965 година, след 20-месечни съдебни заседания, съдът произнася присъдите. Главният обвиняем Роберт Мулка е осъден на 14 години затвор за "съучастие в убийства". Едва шестима от обвиняемите получават доживотни присъди, а трима души са оправдани. При това историческите документи свидетелстват, че в Аушвиц са служили близо 7 000 есесовци. Германското правосъдие обаче е подвело под наказателна отговорност едва 50 от тях.
Днес, почти 70 години след края на Втората световна война, все още се водят разследвания срещу нацистки престъпници, включително и срещу надзиратели в Аушвиц. Но процедурите са твърде сложни, обвиняемите са на преклонна възраст, а повечето свидетели вече не са измежду живите. "Много сме закъснели, но си струва да продължим, защото е изключително важно. За убийствата няма давност", казва Моника Флорес.