Как предсказанията на Слави Трифонов се сбъднаха

Партията на телевизионния водещ и шоумен Слави Трифонов се казва "Има такъв народ", но първоначално трябваше да се нарича “Няма такава държава”. Съдът спря регистрацията на партията и така в правния и политическия свят се появи ПП "Има такъв народ".

Политическата идеология бе разказана с песен

Едноименната хитова песен “Нема такава държава” на Слави Трифонов и Ку-ку бенд е от 2013 г. и съдейки по първоначалното име на партията, може да се счита за отправна точка и дори за манифест на политическата платформа. Още повече, че след заявката на Трифонов за влизане в политиката, слоганът видимо беше тренд, дори като стикер на задния прозорец на много автомобили.

Леко нецензурната песен явно е основнополагаща за политическата партия, което ѝ придава историческа значимост. Опит за литературен анализ на произведението показва, че в нея авторът и лирическият герой предсказват събитията от влизането на ИТН в политиката до наши дни. Тоест, в текста на песента се съдържа т.нар. самоизпълняващо се пророчество, в което едно предсказание се сбъдва заради положителната обратна връзка между вярване и поведение. Освен при модерните Ню Ейдж философии, самоизпълняващото се пророчество присъства и в древните литературни произведения и драми, в приказки и дори в модерната икономика.

"Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?"

Всеки куплет на песента започва с "Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?", което очевидно свързва лирическия герой и изпълняващия речетатива Слави Трифонов в ролята на будител на зрителите, които са се опънали на дивана пред телевизора вече десетилетия. Първият куплет се характеризира с осмиване на полицейските операции в периода на написването на произведението, водени от тогавашния МВР министър Цветан Цветанов:  

Играят си на страшни, безкомпромисни ченгета.
И правят операции с позорни имена
Октоподи, скариди, друга морска храна.

След което осмиването се прехвърля върху журналистите:

А пред кабинетите ги чакат журналистките -
Такива журналистки само да искате.
Още не са я качили във джипа,
А тя вече посяга и сваля му ципа.

Такова унизително отношение към журналистите наблюдаваме и от самия Слави Трифонов, който предпочита формата на изявленията по Фейсбук, където няма опасност някой да му зададе въпрос - или спорадична поява в западно издание, след което обикновено заявява, че не е бил разбран.

"В устата му - глупости, в очите му - злоба"

Вторият куплет започва с вечните протести и безизходица на младите хора в България:

Двама-трима студенти уморено протестират
Няма шанс тук за тях - най-добре да емигрират

След което популистическото отношение "всички са маскари" се прехвърля с нецензурни думи и върху депутатите без значение от политическа принадлежност:

На трибуната качва се някакъв п******т.
П******т, п******т, но облечен във власт.
В устата му - глупости, в очите му - злоба
Той тая власт ще я стиска до гроба.
А щом свърши поредният смешен дебат,
Ще отиде да ч**а в Студентския град.

И така стигаме до кулминацията в третия куплет:

Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?
Или чакате да дойдат поредните спасители?
Колко пъти се повтаря старата история -
Изхвърляме единия, прегръщаме втория.
Някой знае ли как един милиционер,
Внезапно събужда се милионер?
И нали уж са нови, а пак са си същите.
Правят се на шефове, гледат мрачно, мръщят се.
Изведнъж става ясно, че са пълни с имоти
Изведнъж става ясно, че са пълни идиоти.
И какво да ги правим сега тия кавали
Щом така или иначе сме ги избрали?

Тук на "уважаемия зрител", гледащ видеоклипа на “Нема такава държава” в мрежата или четящ текста на песента, като в ретроспекция му се явяват кадри от сърдити изказвания на депутати от ИТН от парламентарната трибуна, от кулоарите на парламента, Фейсбук профила на г-н Трифонов, телевизионни интервюта на номинирани за министри. В този момент "уважаемият зрител" разбира, че поведението им вече е предсказано:

И нали уж са нови, а пак са си същите.
Правят се на шефове, гледат мрачно, мръщят се.

Зрителят се сеща за скандалите с "калинките" на Борисов и после с напомпаните до границата на лъжата биографии на проектоминистрите на господин Трифонов и нелепите им изказвания в социалните мрежи...

Само ултрапопулист може да бие популист

И моментът на осъзнаване на самосбъдналото се пророчество идва изненадващо - подобно на парния влак от първия филм на братя Люмиер. "Уважаемият зрител" осъзнава, че пророкът/лирическият герой сам си предсказва политическото бъдеще, което няма как иначе да се развие. Защото претендиращите, че са дошли да налагат нов модел в политиката, всъщност използват същите инструменти и похвати като Борисов, когото искат да изчегъртат с помощта на т.нар. партии на протеста.

И ако Борисов безспорно е популист и предлага на избирателя "алтернативни факти”, с помощта на които си създава героичен ореол на борец срещу комунистите, то Слави е ултрапопулист. Той и неговите хора използваха всички страхове на хората в предизборната си кампания - играеха със страховете от обедняване при въвеждане на еврото, отричаха ваксините и омаловажаваха опасността от коронавируса. И като цяло яхат всичкия пропаганден фейк, включително джендър конспирацията и прочее. От тази гледна точка те не са нови, а нещо като Борисов на стероиди. Или както се пее в песента:

Колко пъти се повтаря старата история -
Изхвърляме единия, прегръщаме втория.

А иначе политическият манифест на г-н Слави Трифонов завършва с припева:

Пак ли ще живееш във лъжа?
Нема такава държава!
Пак ли ще търпиш и докога?
Нема такава държава!
Няма смисъл от това
И последната илюзия умря
В тая страна
На власт е глупостта.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.