Неизвестните в аферата "Иран-контри"

През 1986 година излиза наяве аферата "Иран-контри" - най-големият скандал по време на управлението на президента Роналд Рейгън.

"Трябва да призная, че тогава мислех, че е правилно парите да се дават на бунтовниците в Никарагуа. Не бях единственият, който беше въодушевен от това. Директорът на ЦРУ Уилям Кейси наричаше тайната операция "ултимативна ирония", разказва подполковник Оливър Норт от Националния съвет за сигурност на САЩ през лятото на 1987 година пред комисията за разследване на аферата "Иран-контри".

Сделка с врага

Неизвестният до този момент офицер се оказва ключова фигура в един небивал дотогава политически трилър: САЩ продават оръжие на Иран и с част от парите подкрепят бунтовниците в Никарагуа, т. н. "контри", да свалят правителството. Паралелно Вашингтон се опитва чрез тази стратегия да откупи свободата на американските заложници, които са изчезнали в Ливан.

Израел, който също продава оръжие на Техеран, е използван от американците като свръзка. Всичко това се случва въпреки факта, че Израел и САЩ биваха хулени от новите господари на ислямската република като "малкия и големия Сатана".

По това време Иран води война с Ирак. След като необикновената сделка излиза наяве, тогавашният президент на Иран се изказва лаконично: "Иран имаше нужда от оръжие и затова бяхме готови на сделка дори и с врага." В САЩ също мислят прагматично. Окупацията на американското посолство в Техеран още не е забравена, но подобрението на отношенията с Иран изглежда възможно.

Президентът Рейгън се страхува от увеличаващо се влияние на Съветския съюз в Иран след войната в Залива, затова следва друга стратегия, която обаче е забранена от американския Конгрес - "тайни операции" срещу комунистическите режими. В случая в Ниракагуа.

Аферата излиза наяве

Във Вашингтон се опитват да скрият причините за сделката с Иран. И до днес случаят не е съвсем изяснен. Не се знае например дали президентът Рейгън съзнателно не е казвал истината, като уверява тогава:

"Нашето правителство следва конкретна линия - да не капитулира пред терористичния натиск. Тази политика остава в сила. Въпреки спекулативните и грешни информации за оръжия срещу заложници и изплащане на откупи, ние не сме, повтарям, не сме заменяли оръжие срещу заложници. И няма да го направим."

Месеци по-късно, през март 1987 година, Рейгън обаче трябва да вземе думите си назад. И до днес не е ясно обаче дали и какво е знаел президентът. Във всеки случаи той се представя за жертва:

"Преди няколко месеца убеждавах американците, че не съм заменял оръжие срещу заложници. Сърцето и убежденията ми все още ми казват, че това е така. Има доказателства обаче, че това не е вярно."

Неяснотата кой какво е знаел и каква заповед е дал, и до днес води до множество слухове и спекулации за аферата.