Не само пари, но и човешка топлина

Доминик Баяр открива любовта си към изоставените деца на България, след като чува проповед на свещеник в Бордо, който се занимава с хуманитарна дейност на Балканите. Доминик Баяр е добре запозната с проблемите на българските сиропиталища, които, по нейните думи, не се дължат единствено на липсата на средства. Един от основните недостатъци е липсата на квалифициран и мотивиран персонал.

Изход от омагьосания кръг

“Три четвърти от хората, работещи в домовете за изоставени деца, нямат нужната квалификация, запозната съм случаи, в които дори психолозите са под всякаква критика. Няма никакъв надзор, единствената образователна инстанция е телевизията, а това, което се излъчва по нея, е катастрофално”, споделя впечатленията си Баяр. Образованието на сирачетата е основна цел на нейната асоциация.

“Имаме десет стипендианти, които благодарение на помощта ни не са принудени да работят, за да се издържат. Те се концентрират единствено върху следването, а това им дава възможност за професионална реализация и по този начин за излизане от омагьосания кръг”, споделя Доминик Баяр. Нейната асоциация носи в българските сиропиталища не само пари, но и човешка топлина, тъй нужна на изоставените деца. Само през 2008 година асоциацията е изпратила за престой в домовете 110 французойки и белгйики. “Трогателно е как децата слагат ръката си в тази на нашите момичета с думите: Ръката ти е моя за целия ден. И когато им се налага да се отделят дори за миг, поверяват ръката само на приятел - за да са сигурни, че ще я получат обратно. Каква нужда от обич!”, разказва Доминик Баяр.

Камъни по пътя

Баяр не пропуска да обърне внимание и на многото административни проблеми, с които се сблъсква хуманитарната й дейност в България: „Понякога имам чувството, че се прави всичко възможно, за да се пречи на нашата работа”, споделя Баяр. Свещеникът от Бордо, от когото Баяр научила за проблемите на българските сиропиталища, е също отчаян от административните проблеми в България.

Той дори се опитал да я убеди да премести работата си в Македония. “Той май не си дава сметка, че аз съм кръвно свързана с тези деца, те са ми като внучета. Със сигурност ще настъпи денят, в който ще съм при тях за последен път, но по-добре е да не знам, че това ще е за последно”, казва Доминик Баяр.