Не правете като Аржентина!

В далечна Аржентина събитията в Кипър отекват като нещо много близко. Защото и там по време на финансовата криза през 2001 г. банковите сметки бяха замразени, а на вложителите бе позволено да теглят само по 250 песо седмично. С тази непопулярна мярка правителството искаше да предотврати възможното изтичане на капитали, след като за 10 месеца вложенията спаднаха от 85 на 67 милиарда долара.

През 2001 аржентинското песо все още бе вързано с американския долар в съотношение 1:1, а външният дълг от 132 милиарда долара и огромният бюджетен дефицит заплашваха платежоспособността на страната.

Всяка прилика е случайна

Аржентинците нарекоха запора на банковите сметки "коралито" /кошара/ и въоръжени с тенджери и тигани започнаха протести пред затворените банкови клонове, настоявайки да получат спестяванията си. Само за няколко дни протестите ескалираха, стигна се до плячкосвания и палежи на банки. На 21 декември 2001 г. президентът Фернандо де ла Руа подаде оставка и избяга с хеликоптер от обсадения президентски дворец. Само три седмици след въвеждането на "коралито".

Преходното правителство на премиера Адолфо Родригес Саа обяви, че още до Коледа ще спре обслужването на външния дълг, а две седмици по-късно следващият министър-председател Едуардо Дуалде отвърза песото от долара, което доведе до сериозно обезценяване на аржентинската валута. Всички сключени през долара договори бяха прехвърлени в песо, аржентинският дълг беше преизчислен при курс 1:1 спрямо долара, а валутните спестявания на аржентиците бяха превърнати при курс от 1 долар за 1,40 песо.

Основната цел - да бъдат спасени от банкрут задлъжнелите в долари аржентински фирми. За спасяването на банките пък бе пусната нова емисия държавни облигации, а банковите сметки бяха размразени окончателно едва в края на 2002 година. Тази втора фаза от овладяването на кризата бе наречена от аржентинците "коралон" - голяма кошара. След което трябваше да изминат цели три години, преди да започне преструктурирането на аржентинския дълг. Хедж фондовете, които не приеха това преструктуриране, и до днес водят дела срещу аржентинската държава.

Разликите с Кипър

За разлика от Кипър и въпреки обвързаността на песото с долара, Аржентина успя да обезцени националната си валута. Поради неучастието си в някой мощен икономически съюз, преди кризата Аржентина можеше да разчита само на кредити от МВФ. Година преди запорирането на банковите сметки аржентинското правителство бе договорило спешен заем от Фонда на стойност 40 милиарда долара, които през лятото на 2001 г. бяха последвани от нови 29,5 милиарда. Предвидените в споразумението за кредитиране стриктни мерки за икономии обаче не доведоха до оздравяване на държавните финанси, рецесията продължи, а безработицата достигна 25 процента.

През ноември 2001 г. МВФ отказа да освободи поредния транш за Аржентина и изтегли мисията си от Буенос Айрес. Така на страната й се наложи да се справя сама - без помощта на Фонда. След тежката рецесия през 2002 г. аржентинската икономика заработи отново най-вече благодарение на мащабния износ на земеделска продукция. Последната вноска от спасителните кредити в размер на 9,8 млрд. долара бе погасена в началото на 2006 година.

АГ, ДПА, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова