Не искаме или не можем да се справим с бежанците?
След атентатите в Париж европейските политици и журналисти се концентрираха съвсем разбираемо върху сигурността, издирването на извършителите и борбата срещу "Ислямска държава". Под сянката на терора обаче бежанската криза продължава да се разпростира из Европа. Не бива да отвръщаме поглед от нея. Защото проблемите по границите на Балканите стават все по-големи, вместо да намаляват. Досегашният опит да се наложи обща европейска бежанска политика не се увенча с успех. Поставената цел за забавяне на бежанския поток, минаващ от Турция, през Гърция и Балканите, и стигащ до Германия, не бе постигната – въпреки многото кризисни и извънредни срещи на върха.
Още в момента, в който взимаха решенията си, на държавните и правителствени ръководители трябваше да им бъде ясно, че техните рецепти няма да подействат. На външните граници на ЕС няма ефикасен контрол. В Гърция няма функциониращи възможности за приемане на бежанци. Нито пък има справедлив механизъм за разпределяне на търсещите убежище вътре в ЕС. Който може, издига огради, и се надява, че потокът ще продължи към Германия. И така бежанците и мигрантите са принудени да прекосяват Европа в студ и дъжд.
Положението става неудържимо
След като Швеция капитулира пред бежанския наплив, Германия остана де факто единствената страна, оставила вратите си отворени за хората, търсещи убежище. На ден на германска територия пристигат до 6000 бежанци. Страната не може да издържи още дълго. Федералните провинции се бунтуват срещу Берлин. Канцлерката Меркел е изложена на голям натиск. Броят на пристигналите тази година в страната бежанци ще достигне един милион. Следващата година най-вероятно няма да има промяна.
Някои от транзитните страни започнаха да спират на границите си хората от Пакистан, Иран и африканските страни. В момента особено тежко е положението на македонско-гръцката граница, където чакат хиляди мигранти. Те преживяват при нечовешки условия и са толкова отчаяни, че дори се обезобразяват и нараняват, зашивайки сами устите си с игла и конец. Полицията съобщава и за изблици на насилие сред различните бежански групи. И това е само предусещане за голямата драма, която предстои да се случи, когато и Германия започне да връща пришълците, които нямат шанс да получат убежище.
Хиляди и хиляди бежанци тогава ще се озоват в Австрия, Словения, Хърватия, Македония и Гърция. Те ще бъдат жертвите на провалилата се европейска политика. Твърдението на политиците, че с помощта на горещи точки и контингенти ще можем да се справим, е фалшиво. Защото тази система изисква външните граници да се затворят напълно за прищълци. На турско-гръцката граница обаче тази стъпка нямам как да се осъществи – нито логистично, нито политически.
Турция ли ще реши проблема?
Абсолютно безумие е да залагаме всичките си надежди на Турция и да си мислим, че с пари и благи думи ще можем да я накараме да държи всичките сирийски бежанци на територията си. От една страна, Турция просто не би могла да гарантира това. За тази цел тя би трябвало да държи настрана от бреговете си нови пришълци и в рамките на няколко седмици да подобри драстично условията за бежанците, които вече са на нейна територия. От друга страна, през Турция минават не само сирийци и иракчани. През Турция бягат и хора от Афганистан, Пакистан, Иран и Еритрея. Трябва ли всички те да бъдат спирани? Как? Освен това до хората в тези страни в момента пристига следният сигнал от Европа: “Бягайте докато не са заключили вратите си.“ Това увеличава допълнително броят на пришълците.
На мъжете, жените и децата, които в момента чакат на македонската граница, им е все едно какви политически игрички се разиграват между отделните европейски страни. Те страдат заради тях, без да знаят защо. Това е срам за Европа. И ние трябва да погледнем нататък – към струпалите се на Балканите пришълци.