НАТО - Корпусът за бързо реагиране
3 февруари 2008Съветският комунизъм се сгромоляса и Варшавският договор се разпадна. НАТО обаче продължава да съществува. С оглед на шеметните промени от 1990 година насам НАТО се променя удивително бавно. Алиансът е успешен преди всичко в ролята на нотариус на смяната на времената.
Трансатлантическата общност регистрира една след друга като член в клуба "Демокрация и пазарна икономика" бившите комунистически страни Полша, Унгария, Естония, Латвия, Литва, България, Румъния, Чехия, Словакия, Словения. И списъкът на чакащите е още дълъг.
Военната интеграция на тази нова Източна Европа в старата общност на свободния Запад трябва сега да бъде задълбочена преди всичко с ротационен Корпус за бързо реагиране на НАТО с 25 хиляди вйници.
На срещата на върха в Рига бе прокламирана "пълната дееспособност " на този контингент за реагиране в кризисна ситуация. Това звучи като голям напредък. Факт е обаче, че Корпусът за бързо реагиране представлява за НАТО по-скоро проблем, отколкото разрешение. Корпусът не би бил в действителност толкова бързо в готовност тъй като до една трета от капацитетите, които трябва да бъдат предоставени от страните-членки остават вакантни. На този контингент липсва също и един политически сценарий за действие, тъй като НАТО почти не може да взима решение за светкавична масивна ракция някъде по света. Напротив, трябва да внимава да не бъде сметнат за инструментариум на САЩ.
И освен това НАТО оглавява международни части с мандата на ООН от години в действително мащабни мисии за стабилизация като например в Косово 16 хиляди и в Афганистан 35 хиляди войници. Там са необходими военните части.
Колкото и да е тежко за Алианса да признае, но Корпусът за бързо реагиране е за всяка практическа цел толкова излишен колкото петото колело за колата.