Натискът върху медиите = политическо самоубийство

През последните 25 години преживях няколко скандала около опитите на политици да оказват натиск върху обществените електронни медии – и всички тези скандали завършиха доста опозоряващо за въпросните политици. Министър да вдигне телефона или да отправи дори само завоалирани заплахи срещу журналисти или предаване – това в Германия граничи с политическо самоубийство.

Изпълняват обществена поръчка

Системата на обществено-правните електронни медии в тогавашната Западна Германия възниква непосредствено след Втората световна война, като основите ѝ са положени от окупационните сили на САЩ и Великобритания. Тогава всички са наясно, че по никакъв начин не бива да се възпроизвежда онази централизирана структура, от която се беше възползвал Хитлер за тотален контрол над държавното радио и за чистопробно промиване на мозъците. Тази изходна идея, разбира се, се развива в продължение на десетилетия, но сърцевината си остава същата: обществените медии имат поръчката да осведомяват и помагат за формиране на общественото мнение, а политическата власт няма право да ги манипулира, да упражнява натиск върху тях или да прокарва чрез тях собствените си приоритети.

Пак според оригиналния замисъл, тези медии са силно децентрализирани. Почти всички германски провинции имат собствена обществена телевизия и собствени радиопрограми: в Германия излъчват 22 обществени телевизии и 67 обществени радиа, плюс съответните онлайн-платформи. За тях работят 25 хиляди души. Номиналната Първа програма на обществената телевизия ARD всъщност е съвместен продукт на регионалните телевизии, които, заедно с радиата, са обединени в Работното сдружение на обществените електронни медии – точно това означава съкращението ARD. Тези медии се финансират от радиотелевизионни такси, които задължително заплаща всяко домакинство – в момента те са малко над 17 евро месечно. От тези такси се формира и бюджетът на обществено-правните медии в Германия, който възлиза на доста респектиращата сума от 8 милиарда 324 милиона евро годишно. В допълнение, тези медии имат право – макар и с известни ограничения – да набират приходи и от реклама.

Балансиран контрол

Обществено-правните електронни медии се ръководят от Медийни управителни съвети, които избират генералните директори, и от административни съвети, които се грижат за финансово-техническата част. Тези съвети се сформират по съответни квоти и в тях влизат представители на политическите партии, на вероизповеданията, на синдикатите и на различни обществено релевантни групи.

Да, политиката взима участие в управлението на медиите, но балансът в споменатите съвети е такъв, че думата на политиците тежи точно толкова, колкото и думата на останалите. И тъкмо това гарантира свободата на обществено-правните електронни медии. Нещо повече дори: недопустими са не само натиск или каквито и да било указания от страна на политическата власт - дори вътре в самата телевизия или радио не е възможно генералният директор или главният редактор да задават определена политическа линия или да налагат волята си над журналистическата съвест и разбирания на редакторите. Знам го от личен опит.

Съвместно с предаването на БНТ "Денят започва с Култура"