Наследено от комунизма

Може ли един километър магистрала веднъж да струва два милиона евро, а друг път - 20 милиона? Или спечелена вече обществена поръчка в крайна сметка да отиде у друг кандидат след активната намеса напр. на кмета? А какво да кажем за случаи, когато цели правителствени договори за концесии се анулират заради конфликт на интереси? Или когато след тайна вечеря в някой тъмен ресторант даден чужд инвеститор решава по най-бързия начин да хване обратния полет!

Мизерията опорочава...

Вярно, корупция има навсякъде по света. Но докато в повечето демократични страни тя се движи в някакви допустими рамки, приемливи за обществото, то в страни като България се надвишават всякакви норми. И не е само публикуваното тази седмица изследване на американския "Фонд за мира", което стига до подобни нерадостни заключения. Самите граждани в страните от Централна и Източна Европа сочат корупцията като най-дълбоката и отвратителна язва в техните общества.

Сега покрай кризата в Гърция избирателите са бомбардирани със заклинания, че се налагат драстични икономии. В някои страни се стигна дори до орязване на пенсиите на възрастните хора и на заплатите на държавните служители. Но какво повече да му вземеш на един български чиновник с 200 евро месечна заплата, който успява да се задържи на повърхността само благодарение на това, че заработва някъде още нещо допълнително?!

В същото време много хора усещат, че тежестите в обществото са разпределени несправедливо, че клиентелизмът процъфтява, че връзкарството и шуробаджанащината са се превърнали в част от манталитета на обществото, че конкурсите за обществени поръчки се правят заради определен кандидат, че лобисти са проникнали в партиите или че направо си основават нови, и че политиците всъщност са едни кариеристи, които гледат само как най-бързо да напълнят собствените си джобове.

Така мислят повечето хора. Спрете ги на улицата и ги попитайте. И вероятно ще чуете и това, че докато един служител от администрацията получава заплата колкото семейството му да не умре от глад, той ще бъде податлив на всякакъв вид корупция. А особено от корупция в администрацията най-много се плашат чуждите инвеститори.

Стари другари пазят едрите риби

Твърде опростенчески би било обаче да обясним всичко с ниските заплати в България, Румъния, Македония и т.н. Проблемът опира и до наследството от миналото, което бави окончателната победа на правовата държава. Да вземем например съдебната система - там много ръководни места все още се заемат от старите "другари", процесите се бавят, други пък си остават по папките. Изключения са случаите, когато някоя "едра риба" получава присъда.

Надежда обаче има. В Източна Европа в момента тече процес на подмяна на политическата класа на прехода с хора от новото поколение - бъдещия политически и управленски елит. А за този процес 20 години преход са крайно недостатъчни. Защото преди да стигнат до практиката - в ежедневното общуване с администрацията, в политическия и икономическия живот на една страна, тези промени трябва да се случат най-напред в главите на хората. Именно такава промяна е в ход в момента.