Народ, застрашен от изчезване

След като за пореден път му съкратили заплатата, Ингварс Хелманис решил да сложи край на мизерията, на която бил обречен в Латвия. Днес той живее в Шотландия. Като него има много - десетки хиляди латвийци напускат родината си в търсене на по-добър живот някъде в чужбина.

По официални данни близо 110 000 латвийци са напуснали родината си между 2009 и 2011 година. В балтийската република вече живеят едва около 2 милиона души - 13 процента по-малко, отколкото в началото на новото хилядолетие. "Изтичането на мозъци представлява сериозна заплаха за бъдещето на Латвия", предупреждава президентът на страната Андрис Берзинш.

Ситуацията в другите две балтийски държави - Литва и Естония - не е много по-различна. Заради ниската раждаемост и застаряването и трите малки народа са застрашени от измиране, твърдят някои социолози.

Големият срив

Само допреди няколко години светът на Ингварс Хелманис все още бил съвсем наред - тогава "балтийският тигър" Латвия изживява период на бурен растеж. "Банките охотно раздаваха кредити, а ние лекомислено ги взимахме", разказва Хелманис. Изведнъж обаче настъпва кризата, която поразява Латвия по-силно от всяка друга държава-членка на Европейския съюз. Когато в периода между 2008 и 2010 година икономиката на страната се срива с над 20 процента, правителството в Рига реагира с драстичен курс на икономии. Обществените разходи са свити рязко, а данъците - увеличени. Следват уволнения и намаления на заплатите, а безработицата бързо надхвърля 20-те процента. Резултатът: латвийците масово тръгват да търсят щастието си другаде.

Но това не е всичко: допитванията показват, че около половината от латвийците планират съвсем скоро да напуснат родината си. А от избягалите едва 20 процента са склонни да се върнат. "Няма стабилност. Не можеш да си сигурен, че ще имаш редовни доходи, които биха ти позволили да създадеш семейство", казва 30-годишната Ирена, която междувременно живее във Франция.

Правителството търси изход

Латвийците печелят средно 680 евро месечно. Над една четвърт от хората обаче са принудени да преживяват с минималната работна заплата от 290 евро. Ирена дава за пример и недостатъчната подкрепа, която държавата оказва на семействата - родителите получават по 11 евро за дете месечно. Освен това има твърде малко детски лекари и детски градини.

И президентът Берзинш признава, че въпреки края на кризата повечето хора не усещат никакво подобрение. Ако поради тази причина изтичането на мозъци продължи, Латвия действително би могла да се окаже застрашена от изчезване. Правителството в Рига е наясно с тази заплаха и затова стартира специална програма, която има за цел да върне обратно някои от емигриралите. В рамките на тази програма се предвижда до 2030 година да бъдат открити 120 000 нови работни места. Те ще бъдат предназначени основно за завърнали се от чужбина латвийци.

АГ, ДПА, АВ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел